2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 07.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4624/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
С решение № 336/05.03.2018 г. по гр. д. № 1476/2017 г. Великотърновският районен съд извършил делба на недвижими имоти по реда на чл. 353 ГПК, като в общ дял на К. Д. М. и Г. Д. С. поставил поземлен имот № ………. в местността „Д.” в землището на [населено място], с площ от 2.500 два, с начин на трайно ползване – нива; поземлен имот № ……. в местността „К.” в землището на [населено място], с площ от 2.274 дка, с начин на трайно ползване – нива и поземлен имот с идентификатор ………… в местността „С.” в землището на [населено място], с площ от 5.899 дка, с начин на трайно ползване – нива, а в дял на С. И. М. поставил УПИ ………. в стр. кв. …… по плана на [населено място], целият с площ от 1 300 кв. м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения; за уравнение на дяловете осъдил С. И. М. да заплати на К. Д. М. и Г. Д. С. сумата от по 582.17 лева; оставил без уважение предявената от К. Д. М. и Г. Д. С. срещу С. И. М. претенция по сметки за заплащане на сумата 592.56 лева, представляваща стойността на поименни компенсаторни бонове, получени от П. Й. М.; присъдил разноски и дължимата за производството държавна такса.
С решение № 357/23.07.2019 г. по в. гр. д. № 483/2019 г. Великотърновският окръжен съд потвърдил първоинстанционното решение в частта за паричното уравнение на дяловете, както и в частта за присъдените в тежест на С. И. М. разноски за адвокатско възнаграждение за първата фаза на делбата в размер на по 400 лева.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителката С. И. М., която иска то да бъде отменено като нищожно, недопустимо и неправилно – основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
От ответниците по касация К. Д. М. и Г. Д. С. е получен писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.
Първоинстанционното решение в частта относно начина на ликвидиране на съсобствеността по реда на чл. 353 ГПК е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на касационното производство е въззивното решение в частта, с която съделителката С. М. /сега жалбоподател/ е осъдена да заплати на останалите съделители суми за уравнение на дяловете в размер на по 582.17 лева, както и в частта за присъдените разноски за първата фаза на делбата, съставляващи адвокатско възнаграждение.
В обжалваното решение въззвният съд приел, позовавайки се на заключение на вещо лице, че пазарната стойност на делбените имоти възлиза общо на сумата 47 643 лева. Делът на М. в съсобствеността възлиза на 37 055.67 лева, а на М. и С. – по 5 293.97 лева или общо 10 587.33 лева. Съдът приел за неоснователен довода на М., че при изчисляване на паричната стойност на дяловете на страните следва да се съобрази, че правата на останалите съделителки в УПИ……….. от стр. кв. ……. /поставен в дял на М./ не са върху целия имот с площ от 1 300 кв. м., а са само върху 940 кв. м., защото това е имотът, за който те са претендирали делба. Изложил съображения, че предмет на делбеното производство е урегулираният поземлен имот, като площта е само един от белезите, които го индивидуализират, и именно този имот, а не някаква част от него е допуснат до делба при конкретни права с влязло в сила решение, което съдът е длъжен да съобрази и по никакъв начин не може да ревизира. Имотите, възложени в общ дял на М. и С., са на стойност 9 423 лева, а на М. – на стойност 38 220 лева, от което е видно, че първите получават имущество на стойност с 1 164.33 лева по-ниска от припадащата им се съобразно правата им, докато М. получава имот, чиято стойност надвишава със същата сума правата й. Това несъответствие подлежи на отстраняване чрез присъждане в тежест на М. на сумата 1 164.33 лева за уравнение на дяловете, т. е. по 582.17 лева на всяка от останалите съделителки, както е приел и първоинстанционният съд.
Въззивният съд намерил за неоснователна жалбата и в частта за разноските. Като се позовал на утвърдената съдебна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, посочил, че разноските за адвокатско възнаграждение във връзка със спорни между страните въпроси относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, или при предявени и разгледани в делбеното производство други искове, както и при обжалване на постановените актове пред въззивна и касационна инстанция, се присъждат по общите правила на чл. 78 ГПК. В разглеждания случай в първата фаза на делбата М. – ответница по иска, е оспорила изцяло правата на ищците, като е твърдяла, че те не са от кръга на законните наследници на сочения общ наследодател, релевирала е правопрекратяващо възражение за придобиване по давност на делбен имот, а отделно в делбеното производство е заявена претенция от ищците с правно основание чл. 76 ЗНсл за обявяване на относителна недействителност на сделка с един от делбените имоти. С оглед изложеното въззивният съд намерил, че ищците М. и С. имат право на направените от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, които правилно са възложени от районния съд в тежест на М..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 1-во, 2-ро и 3-то ГПК. Поставя въпросите:
1. произнасянето на съда и извършване на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК за имот в право на собственост по наследство и давност на една част от имота и друга на основание покупко-продажба и длъжен ли е въззивният съд да извърши такъв контрол, като уравняването на дяловете допусне само за наследствената част;
2. как трябва да процедира въззивният съд в случай, че претенцията в исковата молба е за 940 кв. м. от наследствен имот, а имотът е урегулиран с площ от 1 300 кв. м.; получава ли се неоснователно обогатяване в случай, че наследниците на този делбен имот получават повече пари в уравнението, тъй като им се присъжда сума върху 1 300 кв. м.;
3. налице ли е произнасяне свръх петитум от първа и въззивна инстанция в случай, че в исковата молба е заявено 940 кв. м., а съдът е допуснал делба на 1 300 кв. м. и уравнение на дяловете върху 1 300 кв. м.
Въпросите са поставени във връзка с тезата на жалбоподателката, развита в касационната жалба, че след като в исковата молба ищците М. и С. са поискали да се допусне и извърши делба на 940 кв. м. от УПИ ………. от стр. кв……… по плана на [населено място], понеже само тази част от имота е наследствена, както и да бъде обявена за относително недействителна само до 940 кв. м. сделката, с която М. продала на трето за съсобствеността лице урегулирания поземлен имот, то с извършването на делба на имот с площ от 1 300 кв. м. съдът се е произнесъл в повече от това, с което е сезиран. Това води до нищожност и недопустимост на обжалваното решение, както и до неправилност на становището, че за разликата над 940 до 1 300 кв. м. или за 360 кв. м., закупени от общината, на ищците се дължи уравнение на дяловете.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване може да се допусне по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
В разглеждания случай тази част от поставените въпроси, които касаят обекта на делба, са от предмета на първата фаза на делбеното производство, в която съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител. В съответствие с така очертаните рамки на първата фаза на делбата, с решение № 152/13.04.2018 г. по в. гр. д. № 152/2018 г. Великотърновският окръжен съд, след като отменил частично първоинстанционното решение, обявил за относително недействителен спрямо М. и С. договор по н. а. №…/2016 г., с който М. продала на трето лице УПИ ……. от стр. кв. …… по плана на [населено място], целият с площ от 1 300 кв. м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения, след което допуснал същия имот до делба. Установено е, че в урегулирания поземлен имот са включени 940 кв. м. от имот, принадлежал на общия на съделителките наследодател /за който М. се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност, но противопоставеното от нея правопрекратяващо възражение е прието за неоснователно/, а останалите 360 кв. м. представляват придаден неупълномерим остатък от общинско място, които са заплатени от М. въз основа на договор от 12.12.2015 г. за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот, сключен с общината. Така очертаният с влязлото в сила решение по допускане на делбата обект на съсобственост е предмет на втората фаза, в която съдът не разполага с правомощието да го ревизира, нито може да го преценява по пътя на косвения съдебен контрол, приложим съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК по отношение валидност и материална законосъобразност на административен акт от значение за разрешаване на гражданскоправен спор. Ето защо тази част от поставените въпроси, която е мотивирана с факта, че искането е за делба на 940 кв. м., а делбата е допусната по отношение на 1 300 кв. м., е неотносима към втората фаза на делбата и в този смисъл не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът да бъде включен в предмета на спора. Затова по нея не може да се допусне касационно обжалване.
Останалата част от въпросите – за дължимото уравнение на дяловете, е предмет на втората фаза на делбата. Жалбоподателката поддържа, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; че са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България и на Съда на Европейския съюз, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е посочила обаче, нито е представила с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /макар в него да е записано обратното/ конкретни актове, в противоречие с които да са разрешени поставените въпроси. Ето защо основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е изпълнено указанието, дадено с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да се мотивира с какво разглеждането на делото от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото. Освен това разглежданият случай не разкрива някаква специфика, която да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Уравнението на дяловете следва да се извърши, като се съобрази цялата квадратура на допуснатия до делба урегулиран поземлен имот, независимо от факта, че една част от него произхожда от наследствено правоприемство, а друга част е придобита по сделка с трето лице. Със заплащането на суми на третото лице от един от съсобствениците между последните възникват облигационни отношения, които обаче не внасят промяна в обекта на правото, поради което и липсва основание уравнението на дяловете да се допусне само за наследствената част. Жалбоподателката, която е заплатила стойността на частта, придадена към урегулирания поземлен имот, е могла да претендира заплатеното от нея, като предяви претенция във втората фаза на делбата, но не е сторила това, поради което и не може да се извърши прихващане със сумите за уравнение на дяловете. Ето защо не може да се говори за произнасяне свръх петитум или за неоснователно обогатяване на съделителките, в чиято полза уравнението е присъдено, както смята жалбоподателката.
Не се констатират и основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во, 2-ро или 3-то ГПК. Не се констатира с обжалваното решение въззивният съд да е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт в нарушение на чл. 14 ГПК, или да е разгледал спора и постановил решението в незаконен състав в нарушение на чл. 20, предл. 2 ГПК, а съдебното решение е материализирано в надлежната писмена форма и е подписано от членовете на съдебния състав – чл. 235, ал. 4 и чл. 236 ГПК, като изразената от съда правораздавателна воля е ясно и разбираемо формулирана. Ето защо обжалваното решение не е нищожно. Не се установява и въззивният съд да е разгледал спор, който не му е подведомствен или подсъден, да е разгледал непредявен иск или при ненадлежно упражнено право на иск, поради което решението не е недопустимо. Въззивното решение не е и очевидно неправилно, защото не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена отменена или несъществуваща правна норма, въззивното решение да е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика, а и жалбоподателката не е обосновала защо според нея обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен.
Ответниците по касация не са претендирали заплащане на разноски за производството пред касационната инстанция и не са представили доказателства да са сторили такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 357/23.07.2019 г. по в. гр. д. № 483/2019 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: