О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№148
София, 07.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1903 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 26618 от 03.09.2015 г. на К. Б. К., чрез адвокат Т. П. против определение № 2881 от 06.08.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2349/2014 г. по описа на Окръжен съд-Варна. С последното е оставена без уважение молба вх. № 22850 от 20.07.2015 г. на К. Б. К. за изменение в частта за разноските на решение № 1175 от 15.06.2015 г. по в.гр.д. № 2349/2014 г. на Окръжен съд-Варна.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че след като ответницата С. С. е била уведомена лично за насроченото открито съдебно заседание на 17.03.2015 г., то представителната власт на назначения й по реда на чл.47, ал 6 ГПК особен представител – адвокат Т. В. следва да се счита за прекратена, поради което неправилно въззивният съд е възложил в тежест на ищеца заплащането на адвокатско възнаграждение за особения представител. Отделно от това се излагат доводи, че осъществените от адвокат Т. В. процесуални действия в двете съдебни инстанции касаят предимно определянето на собственото му адвокатско възнаграждение, а не предмета на спора по същество. Подържа се и направеното пред въззивната инстанция възражение за прекомерност на така определения адвокатски хонорар.
С разпореждане от 06.11.2015 г. администриращият частната жалба съд е приел, че препис от същата е връчен на ответницата С. С. по реда на чл.41, ал.2 ГПК. Последната не е депозирала отговор в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Атакуваното определение е частично процесуално недопустимо, а в останалата част са налице пречки за разглеждане на частната жалба по същество по следните съображения:
Съдебното производство е образувано по подадена на 27.12.2012 г. искова молба за делба на К. Б. К. против С. С. С.. С определение от 21.03.2013 г. е назначен адвокат Т. Г. В. като особен представител на ответника на основание чл.47, ал.6 ГПК, за който ищецът на 11.03.2013 г. е внесъл определеното възнаграждение от 400 лв. С определение № 12791 от 10.09.2014 г. Варненския районен съд е оставил без уважение искането на адвокат Т. В. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като е приел, че няма непълнота, тъй като изплащането на определеното възнаграждение се извършва след приключване на производството пред съответната инстанция и не се дължи изричен диспозитив, както и че не се дължи определяне на допълнително възнаграждение – определения депозит е съобразен с минималните размери, съобразно изискванията на Наредба № 1/9.07.2004 г., в сила към датата на постановяване на разпореждането, а възможност за определяне на възнаграждение за всеки от етапите /фаза на допускане и извършване/ не е предвидена нито в процесуалния закон, нито в друг подзаконов нормативен акт.
В. производство е било образувано по жалба на ищеца против присъдените суми за уравнение на дела на ответника и прекратяване на производството по предявените от него искове по сметки и на ответника против способа за извършване на делбата на две от делбените вещи /нива и лек автомобил/ и приетата стойност на третия имот, по която е определена и дължимата сума за уравнение на дела й, като и по частна жалба на адвокат Т. В. против определение № 12791 от 10.09.2014 г.
Разглеждайки жалбата против определение № 12791 от 10.09.2014 г., въззивният съд е приел, че същото е неправилно, тъй като с молба от 21.05.2014 г. адвокат В. е поискал определяне от съда на адекватен размер на възнаграждението, съответстващо на извършената работа в двете фази на делбата и поддържа това искане до края на производството пред В., както и към В.. Приел е, че за свършената работа му се следва адвокатско възнаграждение, определено според разпоредбата на чл.7, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определеното и внесено адвокатско възнаграждение е 400.00 лв., който съответства не на материалния интерес по спора, а на посочения минимум по тази разпоредба в ред. ДВ бр. 43/08.06.2010 г. Би следвало да бъде определено възнаграждение според стойността на делбените имоти и цената на претенциите по сметките по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата, независимо, че първоначално не е можело да бъде взета предвид пазарната цена на имотите, но след приемане на заключението на вещото лице и при поискването от адв.В. би следвало да бъде определена допълнително сума за внасяне от ищеца. Счетено е, че така определен размерът би следвало да е 1716.00 лв, като от значение е и това, че с ДВ бр. 28/28.03.2014 г. е обнародвано изменение на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в посока на тяхното увеличение, както и това, че втората фаза по извършване на делба пред първа инстанция се развива изцяло при действието на тази последно посочената редакция. Определен според разпоредбите на тази редакция, вземайки предвид и разглежданите от съда претенции по сметките, размерът на адвокатското възнаграждение би следвало да бъде в размер на 3450.62 лв. Според действителната фактическа и правна сложност на делото, въззивният съд е определил усреднен размер на дължимото от ищеца адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 2583.31лв., получен като средно аритметично число предвид възнагражденията за първа и втора фаза, според действащите към съответния момент редакции на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След като е внесена сумата от 400.00 лв., то дължима е разликата от още 2188.31лв., която К. Б. К. следва на осн. чл.77 от ГПК да бъде осъден да заплати.
За въззивната инстанция К. Б. К. е осъден да заплати адвокатско възнаграждение за работата на адвокат Т. В. в размер на 1310.54 лв., определен от съда като сбор от сумата от 600.00 лв., съгласно чл.7, ал.2, вр. чл.9, ал.1 от Наредбата и сумата от 310.54 лв., определена по реда на чл.7, ал.1, т.7 от Наредбата, както и сумата от 400.00 лв. за проведените пред В., но след приключване на устните състезания производство по чл. 248 и чл. 247 от ГПК, определена по реда на чл.7, ал.1, т.8 от Наредбата.
С атакуваното в настоящото производство определение е отхвърлено изцяло искането на К. Б. К. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, тъй като не е ясно как е определено възнаграждението от още 2188.31 лв. за първоинстанционното производство и поради недължимост на отделно възнаграждение за производствата по чл.247 и чл.248 ГПК. Съдът е приел, че в хода на въззивното производство е бил установен адресът по месторабота на ответницата по иска С. С., като същата е била уведомявана за насрочените съдебни заседания, но макар и извършени след този момент, процесуалните действия на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат Т. В. запазват своята валидност, тъй като липсвал изричен съдебен акт, с който представителната власт на последния да е била прекратена, поради което е ищецът дължи разноските за особения представител.
Атакуваното определение е процесуално недопустимо в частта, с която Окръжен съд-Варна се е произнесъл по искане за изменение на въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с която е отменено определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК и вместо него е постановено друго. В тази част заявеното искане има характер на частна касационна жалба, която подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК. В посочената част определение № 2881 от 06.08.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2349/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна следва да бъде обезсилено и делото да се върне на Окръжен съд-Варна за предприемане действия по отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба и администриране на същата. При изпълнение на тази процедура въззивният съд следва да съобрази, че жалбата е подадена в срок /във въззивното решение общо е определен едномесечен срок за обжалване/, както и че насрещна страна по нея е адвокат Т. В., размера на чието възнаграждение е предмет на обжалване.
По отношение на частната жалба против определението в останалата му част, с която въззивният съд е определил възнаграждение на адвокат Т. В., не е изпълнена процедурата по чл.276, ал.1 ГПК. Препис от частната жалба е изпратен на ответника по иска С. С. С., вместо на лицето, чието определено от съда адвокатско възнаграждение се обжалва, поради което в тази част настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на Окръжен съд-Варна за администриране на частната жалба.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 2881 от 06.08.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2349/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която е разгледана по реда на чл.248 ГПК молба вх. № 22850/20.07.2015 г. на К. Б. К. против решение № 1175 от 15.06.2015 г. по гр.д. № 2349/2014 г. в частта, имаща характер на определение, с която е отменено определение № 12791/10.09.2014 г. по гр.д. № 18539/2012 г. на Варненски районен съд и вместо него е постановено друго за изменение на решение № 3955/24.07.2014 г., поправено с решение № 4038/1.08.2014 г. по гр.д. № 18539/2012 г. на Варненски районен съд, като К. Б. К. е осъден да заплати по сметка на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 2188.31 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция за назначение на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на С. С. С..
ВРЪЩА делото в тази част на Окръжен съд-Варна за администриране на молба вх. № 22850/20.07.2015 г. на К. Б. К. като частна касационна жалба.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото ч.гр.д. № 1903 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в частта по частна жалба вх.№ 26618/3.09.2015 г. на К. Б. К. против определение № 2881/6.08.2015 г. в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 22850/20.07.2015 г. на К. Б. К. за изменение на решение № 1175 от 15.06.2015 г. по гр.д. № 2349/2014 г. на Окръжен съд-Варна в частта за осъждане на К. Б. К. да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 1310.54 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за проведените пред Варненски районен съд производство по чл.247 и чл.248 ГПК и за въззивната инстанция за назначение на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на С. С. С..
ВРЪЩА делото в тази част на Окръжен съд-Варна за администриране на частна жалба вх.№ 26618/3.09.2015 г. по реда на чл.276, ал.1 ГПК чрез връчване на препис на адвокат Т. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: