4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 08.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1037/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ У. настоятелство – ЧПГСИИЧЕ” чрез адв. С. срещу решение № 300/11.03.2010 год., по гр.д. № 1325/2009 год., с което е оставено в сила решение №1361/02.05.2009 год. по гр.д. № 6381/2007 год. на В. районен съд, с което С. за общополезна дейност „У. настоятелство – ЧПГСИИЧЕ” , гр. ,Варна е осъдено да заплати на А. по заетостта,[населено място] сума в размер на 8 000 лв., представляваща неустойка по т.20 от договор от 17.12.2006 год., за финансиране предоставянето на квалификационни услуги, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.08.2007 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 234,87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на неустойката за периода от 18.05.2007 год. до 01.02.2007 год. и разноски в размер на 429,39 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касация А. по заетостта,[населено място], не взема становище по допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество.
,
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и жалбата да бъде разгледана по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии за това, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на решението следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос , но не и служебно да го извежда , доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните в него.
На второ място следва да е посочен и обоснован поне един от допълнителните критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК, както и да се представят копия от съответните съдебни актови в случаите на чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
В представеното изложение касаторът е посочил следните правни въпроси:
1. Относно възможността за едностранно разваляне на сключен договор поради неизпълнение, без страната, която разваля договора, да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока, ще смята договора за развален съгласно изискването на чл. 87,ал.,1 ЗЗД, както и относно възможността за разваляне на договора , когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, предвид разпоредбата на чл. 87,ал.4 ЗЗД .
2. Относно задължението на съда за намаляване на претендираната неустойка за неизпълнение, поради прекомерност при направена от него констатация, че е налице частично изпълнение от страна на изпълнителя по договора.
Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Така формулираните въпроси нямат характер на правен въпрос в посочения смисъл, доколкото не са били предмет на разглеждане по делото или не са били разгледани в посочения аспект и не са обусловили изхода на спора. А именно:
За да постанови обжалваното решение съдът е приел , че представените по делото доказателства , произтичащи от извършения контрол за изпълнение на задълженията, поети от касатора по договора от 17.12.2006 год.,установяват хипотезата на чл. 20 от него ,според който при повторно констатиране на нарушението по т.т.8.2 и 8.5 от договора, изпълнителят възстановява изцяло преведените до момента средства.С оглед на това е осъдил касатора – ответник по иска да възстанови същите, които възлизат на сумата от 8 000 лв. Тази предвидена в договора санкция съдът квалифицира като неустойка. Очевидно въпросите свързани с предпоставките за разваляне на сключен между страните договор нямат отношение към решаването на спора по делото.
Досежно въпроса за възможността неустойката да бъде намалена поради частично изпълнение на задължението по договора, съдът е приел, че жалбоподателят не е направил възражение по чл. 92,ал.2 ЗЗД за намаляване на неустойката по размер, поддържайки становище за пълно и точно изпълнение на договора. Следователно посочения от касатора въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и то поради неупражнени от него процесуални права. Отделен остава въпроса, че при посочените в чл. 20 -ти обстоятелства, договорът предвижда връщане на преведената от възложителя сума и не предполага възможности за нейното намаляване . Или ако квалификацията й като неустойка се приеме за правилна, същата има характер на наказателна неустойка , която не подлежи на намаляване.
Липсата на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато, тъй като това е общата предпоставка /основание/ за допустимост на касационното обжалване.
Независимо от това следва да се посочи , че по посочените правни въпроси и законови текстове, е налице обилна съдебна практика, която е принципно еднопосочна и правилна и не се налага нейното преодоляване , поради което по отношение на тези въпроси, не е изпълнен и допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.,
По изложените съображения не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 288 ГПК, , Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300/11.03.2010 год., по гр.д. № 1325/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: