О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр. София, 08.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2087 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. П., [населено място], срещу решение № 16 от 15.03.2018г. по в.т.д. № 33 / 2018г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК на 16.11.2017г. по т.д. № 393 / 2016г. на Окръжен съд – Бургас, с което е признато за установено, че касаторката дължи на С. Ю. Демина, гражданин на Руската Федерация, сумата от 72 250 евро, на основание запис на заповед, издаден в [населено място] на 01.08.2012г.
Касаторката атакува постановеното решение като неправилно, поради незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на процесуалния закон. Твърди, че апелативният състав не се е произнесъл по всички релевирани възражения във въззивната й жалба. Поддържа, че съдът е извършил процесуално нарушение, като не е допуснал исканата повторна съдебно-графическа експертиза и не е уважил искането й ищцата да бъде изслушана на основание чл.176, ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, С. Ю. Демина, гражданин на Руската Федерация, в писмен отговор изразява становище, че липсват на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно се сочат доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди уважителното първоинстанционно решение, апелативният съд е споделил фактическите и правни изводи на първостепенния съд и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК, излагайки и своите съображения за неоснователност на направените във въззивната жалба на А. И. П. оплаквания и възражения. Решаващият състав, въз основа на изслушаните още в първа инстанция еднолична и тройна съдебно – графологически експертизи и противоречивите твърдения от оспорващата страна – А. П., съдържащи се в отговора на исковата молба, е приел, че положеният подпис за издател върху записа на заповед от 1.08.2012г. е на П.. За да достигне до този извод, въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.193 ал.3 изр. 2-ро ГПК, посочвайки, че при оспорване на собствения си подпис, именно оспорващата страна носи доказателствена тежест, да установи и то при условията на пълно и главно доказване, че подписът не е поставен от нея на документа, каквото в случая не е проведено. Аргументирано е, че действително в конкретния случай, не всички вещи лица, изготвили изслушаните експертизи са категорични, че подписът е положен от ответницата, поради което е следвало от нейна страна да се ангажират и други доказателства, включително и гласни, сочещи обстоятелства по подписването на документа, каквито не са събрани, нито се сочат във въззивната жалба. Нещо повече, в случая няма констатация и съответно изявление от някое от вещите лица, че подписът на записа на заповед категорично не е на ответницата. Казаното от едно от трите вещи лица, изготвили тройната експертиза е, че подписът е положен вероятно от ответната страна т. е. това е единственото доказателство, явяващо се в полза на оспорващата страна. Други доказателства по делото няма ангажирани от ответницата, поради което е прието, че не е доказана неавтентичността на записа на заповед при условията на пълно и главно доказване.
Счетено е за неоснователно и възражението, че в нарушение на процесуалните правила, първоинстанционният съд е отхвърлил искането по чл.176, ал. 1 ГПК за явяване на ищцата лично в съдебно заседание, за даване на обяснения. Посочено е, че въпросите на които е поискано да бъде отговорено в съдебно заседание лично от ищцата представляват нейни твърдения, заявени в исковата й молба и допълнителната такава, които биха могли да бъдат опровергани единствено с ангажиране на доказателства от страна на ответната страна, което не е сторено.
Допускането на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, съгласно чл.280, ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 ГПК и преповтаря изложеното в касационната жалба без да формулира въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен в обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, касационният съд не е длъжен да изведе релевантния въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила. В настоящия случай касаторът не е формулирал правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, поради което въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол.
Предвид изхода на спора, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 6045 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 15.03.2018г. по в.т.д. № 33 / 2018г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА А. И. П., [населено място], ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С. Ю. Демина, гражданин на Руската Федерация със съдебен адресат – адвокат Недялка А., [населено място], [улица], ет.2, разноски за настоящото производство в размер на 6045 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.