О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София 02.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1644 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от Апелативна прокуратура-гр. Пловдив и от Н. Б. Н. чрез пълномощниците му адв. К адв. Гинка Ч. срещу решение № 81 от 16.06.09г.по в.гр.дело № 1103 /08г.на Пловдивския апелативен съд .
Касаторът Апелативна прокуратура –гр. Пловдив обжалва решението в частта,с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата,което е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Представя решение №189 от 12. 03.09г.по гр.дело № 4990/07г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 1* от 11.02.09г.по гр.дело № 4997/07г.на ВКС,І г.о.
Касаторът Н. Н. обжалва възизвното решение в отхвърлителните му части. В изложението поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил първоинстанционното решение частично, е осъдил О. д. „П”гр. Пазарджик и П. на РБ солидарно да заплатят на Н. Б. Н. от гр. П. сумата 5 000 лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ,ведно със законната лихва,считано от 23.02.07г.до окончателното изплащане. Съдът е изложил съображения за това,че са налице визираните от закона предпоставки за успешното провеждане на иска – наличието на незаконно обвинение в престъпление срещу ищеца,за което е бил оправдан. При определяне размера на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е взето предвид,че наказателното производство е продължило 2 години и 5 месеца,през които ищецът е претърпял стрес,притеснения,злепоставяне пред близки и обществото,несигурност за работата и доходите си,влошаване на психическото му здраве. Съдът е приел за доказана претенцията за имуществени вреди в размер на 150 лв,представляваща заплатен адвокатски хонорар по нохд № 1488/06г.на Пазарджишкия районен съд. Отхвърлил е претенцията за разликата до 1300 лв ,тъй като договорения адвокатски хонорар в този размер не бил внесен.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 т.2 от ЗОДОВ,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна в създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви ,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не е посочена противоречива практика на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД,която да касае идентични случаи,които да изискват с допускане на касационно обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Както бе посочено по –горе формиране по вътрешно убеждение на съда решение на размера за дължимото се обезщетение за неимуществени вреди налага индивидуална преценка за всеки отделен случай,а не обща такава за всички случаи,която да възмездява по един и същи начин различни житейски хипотези. Що се касае до обезщетението за имуществени вреди въпросът не е правен,а касае доказването по размер на реално претърпяните от ищеца вреди и не обусловя приложението на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Именно в съответствие с утвърдената съдебна практика въззивният съд е изложил съображения,че на обезщетяване подлежат само действително направените от ищеца разходи по осъществяване защитата му по наказателното дело.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 81 от 16.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 1103/08г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.