О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 26.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4741 /2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. В. Д. против решение № 189 от 21.05.2008г., постановено по гр.д. № 756/2006г. на СГС, в частта, с която е отменено решението по бр. д. № 733/2005г. на Софийски РС в частта за семейното жилище и вместо това е отхвърлена претенцията й за предоставяне на семейното жилище, находящо се в гр. С., кв.”Х” бл. 22, вх.”б”, ет.7, ап.59
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че семейното жилище е било продадено на 29.03.2005 г. – в хода на производството пред РС, а на 28.11.2007г. – в хода на въззивното производство, съпругът е купил друго жилище, в което касаторката не оспорва, че живее заедно с децата. Съдът е приел, че ищцата има задоволена жилищна нужда, а семейното жилище вече не принадлежи на страните, поради което е отхвърли претенцията по чл. 107 от СК.
В касационната жалба и изложението не е формулиран основен материално правен въпрос. Касаторката навежда довод, че ако ищецът преустанови да изплаща заема, с който е купено жилището, тя няма къде да живее с децата. Не обосновава допускането до касация с нито едно от основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Може да се приеме, че повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е възможно ли е предоставяне ползването на семейното жилище, собственост само на единия съпруг когато той се е разпоредил с него макар и без съгласието на другия, необходимо на основание чл. 22, ал.5 от СК.
След разпореждане със семейното жилище в полза на трето лице, съдът по бракоразводното дело не може да обвърже това трето лице и да разглежда действителността на сделката. До колкото е налице разпоредителна сделка със семейното жилище, такова вече страните нямат и съдът не може да предоставя ползването върху него. Въпросът за действителността на сделката би могъл да се поставя само в отделно производство. А покупката на ново жилище преди прекратяване на брака е основание да се приеме, че касаторката има задоволена жилищна нужда, което пък е основание за отхвърляне на претенцията по чл. 107 от ГПК.
Така извлеченият от касационната жалба основен материално правен въпрос не е съществен, защото какъвто и да е отговора, от него не зависи крайния изход за тази претенция. Затова въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в посочената част.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 189 от 21.05.2008г., постановено по гр.д. № 756/2006г. на Софийски градски съд, в обжалваната част, с която е отменено решението по бр.д. № 733/2005г. на Софийски РС в частта за семейното жилище и вместо това е отхвърлена претенцията на съпругата за предоставяне на семейното жилище, находящо се в гр. С., кв.”Х” бл. 22, вх.”б”, ет.7, ап.59 по касационна жалба, подадена от К. В. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: