О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 17.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 745/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”Т”Е. , гр. П. против въззивно решение на Плевенския окръжен съд № 342 от 30.05.2009 год., по възз. гр.д. № 324/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 15.01.2009 год., по гр. д. № 3066/2006 год. и е уважен предявеният от В. В. Д. срещу касатора иск за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на последния имуществени вреди от допуснато обезпечение на бъдещ иск, който впоследствие е бил отхвърлен като неоснователен – чл.322, ал.1 ГПК/ отм./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба- 26.10.2006 год. до окончателното и изплащане, както и направените от ищеца деловодни разноски по компенсация от 1322.27 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.87, ал.1 ЗЗД и на процесуалното правило на чл.188 ГПК/ отм./, поради което се иска отмяната му, на осн. чл.281,т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че разрешените от въззивната инстанция специфични за делото и обусловили неговия краен изход въпроси на материалното право: дали предполагаемата вина,при неизпълнение на договорно задължение, би могла да обоснове плащане на уговорената неустойка от неизправната страна и на процесуалното право: възможно ли е чрез свидетелски показания да се установява достоверност на датата на частен документ, противопоставима на трето лице в процеса по см. на чл.145 ГПК/ отм./ се разрешават противоречиво от съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, израз на което са постановените от ВКС решение № 105/2006 год. по гр.д. № 1801/2005 год. на ВКС; решение № 1* от 13-02.2002 год. по гр.д. № 277/2001 год. решение № 15/ 19. 01. 2007 год. по гр.д. № 1069/2004 год. и решение № 134/24.03.2008 год., по т.д. № 626/2007 год..
Същевременно, според касатора даденото от Плевенския окръжен съд разрешение на значимия за изхода на спора по конкретното дело материалноправен въпрос- дали е налице правна възможност да бъде ангажирана гражданската отговорност на правен субект за извършени от трето лице действия, извън изрично разпоредените от закона изключения, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и отговаря на формалните изисквания на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Плевенският окръжен съд е приел за доказано наличието на предпоставките на закона за уважаване предявения срещу настоящия касатор иск по чл.322, ал.1 ГПК/ отм/до размера на сумата 5 000 лв., представляваща заплатена от ищеца, в качеството му на продавач по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 04.07.2006 год. договорна неустойка за неизпълнение по т.14, ал.2, във вр. с ал.1 от същия, на купувача.
При обосноваване крайния си правен извод за наличието на подлежащи на възмездяване имуществени вреди на ищеца, възникнали от предприетото от купувача разваляне на предварителния договор, поради наложена към датата на окончателното му сключване, възбрана върху процесния недвижим имот, въззивният съд се е позовал на събраните по делото доказателства, анализът на които позволява да се изгради правен извод за наличието на причинна връзка между разваления предварителен договор от 04. 07. 2006 год., с продавач В. Д. и допуснатото в полза на ТД ”Т” Е. , обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 2026/ 2006 год., отменено впоследствие като неоснователно с влязло в сила определение на ПОС по ч.гр.д. № 743/2006 год., поради отхвърляне на предявения от него обезпечен иск.
Като основана на процесуалния закон въззивната инстанция е споделила в тази вр. преценката на ПРС за допустимост на гласните доказателства при твърдяната от трето лице, настоящият ответник, абсолютна симулация на сключения предварителен договор, както и за липса на обвързваща съда доказателствената сила на този частен свидетелстващ документ, позволяваща, обаче да бъде ценен наред с всички останали доказателства по делото.
Следователно, доколкото допустимостта на касационното обжалване по действащия ГПК предпоставя произнасяне по конкретен, специфичен и значим за разглеждания правен спор въпрос на материалното и/ или процесуално право, то съобразено съдържанието на решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за възможността чрез свидетелски показания да се установява достоверност на датата на частен документ, противопоставима на трето лице в процеса по см. на чл.145 ГПК/ отм/ попада в обсега на чл. 280, ал.1 ГПК.
По отношение на същия, обаче, не е налице визираното от касатора основание за селектиране на касационните жалби- допълнителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните.
В цитираните в тази вр. от касатора съдебни актове на ВКС освен, че приложението на чл.145 ГПК/ отм./ е обсъдено във вр. с различна фактическа обстановка, обуславяща и различни правни изводи, то дадено разрешение не е в противоречие с възприетото от ПОС в обжалвания съдебен акт.
Обстоятелството, че по силата на процесуалното правило на чл.145 ГПК / отм./ датата и мястото на съставяне на частните документи са непротивопоставими на трети лица, т.е. не участвали в тяхното съставяне, както това е прието в решение на ВКС № 134 от 24.03.2008 год. по т.д. № 626/2007 год., не обосновава правен извод, че в хипотезата на въведено от последното възражение за привидност на изразеното в документа съгласие, то не подлежи на установяване с всички допустими от ГПК доказателствени средства по арг. от чл.134, ал.2 ГПК.
Що се касае до евентуално допуснатото от съда нарушение при оценката на приложено по делото писмено доказателство – частен свидетелстващ документ е налице касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт, когато е довело да неговата неправилност, но само по себе си същото е ирелевантно, за допустимостта на касационния контрол.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване, базирано на първия поставен в изложението на касатора въпрос на материалното право – дали предполагаемата вина, при неизпълнение на договорно задължение, би могла да обоснове плащане на уговорената неустойка от неизправната страна. Като неотносим към предмета на спора, основан на чл.322 ГПК / отм./ този въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което отсъства главната предпоставка за допускане на касационен контрол.
Доколкото, обаче, така въведеният от страната втори материалноправен въпрос: дали съществува правна възможност да бъде ангажирана гражданската отговорност на правен субект за извършени от трето лице действия, извън изрично разпоредените от закона изключения, макар и косвено е бил разгледан с обжалваното решение и е значим за крайния правен резултат по делото, то следва да се приеме, че той попада в обсега на чл. 280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, обаче, че по отношение на същия е налице трайно непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която в хипотезата на предявен по реда на чл.322 ГПК/ отм./ иск гражданската отговорност на ответника е ангажирана за проявеното от него в обезпечителното производство процесуално поведение, което макар и упражнено в съответствие с процесуалния закон, поради несъвпадение на заявените права, с действително притежаваните е било неоснователно, изключва визираният селективен критерий по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Последният намира приложение само тогава, когато произнасянето на въззивния съд по съществен въпрос на материалното или процесуално право е свързано с необходимост от тълкуване на закона, поради неяснота или непълнота на приложената правна норма или когато съдилищата, поради настъпила промяна било в обществените отношения, било в създадения правен порядък изоставят даденото от тях до момента тълкуване на закона, за да възприемат друго, а към тези хипотези, по изложените съображения, разглежданият случай не попада.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенския окръжен съд № 342 от 30.05.2009 год., постановено по възз. гр.д. № 324/2009 год. по касационната жалба на ТД „Т” Е. , гр. П., с вх. № 3821/ 03.07.2009 год.на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: