О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1480
София,28.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 6009 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 12.08.2015 година по гр.д. № 16287/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 08.04.2014 г. по гр.д. № 44182/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от И. П. П. от [населено място] против Софийски адвокатски съвет, [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 26.11.2008 г. ищцата е работела при ответника като „помощник технически сътрудник, длъжностно лице по вписванията и административно обслужване прилагането на ЗПрП”, а с допълнително споразумение от 28.03.2012 г. е преназначена на длъжността „регистратор”. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 151 от 27.07.2012 г. на основание чл. 330, ал. 2, т.6 КТ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина в периода от 01.01.2012 г. до 28.03.2012 г., изразяващи се в определяне по свое усмотрение на определени адвокати за служебни защитници по ЗПрП, без да се ползва софтуерния продукт за автоматично разпределение, което е довело до неравномерно разпределение на работата и възлагане на дела с високо по размер адвокатско възнаграждение само на определени адвокати. Прието е, че наказанието е наложено от работодателя законно – при спазване на изискванията на чл. 193 КТ, чл. 194, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ и при доказани нарушения на трудовата дисциплина, поради което искът за отмяна на дисциплинарното наказание е отхвърлен като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни са отхвърлени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от И. П. П. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите следва ли съдът да обоснове крайните си изводи за фактите въз основа на показанията на заинтересован свидетел или въз основа на показанията на останалите свидетели, чиито показания са непротиворечиви; следва ли съдът да извърши анализ на свидетелските показания и да посочи защо дава вяра на показанията на определен свидетел; в тежест на работодателя ли е да установи извършването на дисциплинарното нарушение от служителя в производството по трудов спор за незаконно уволнение и допустимо ли е да се делегира работодателска компетентност за прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на чл. 192, ал.1 КТ. Приложени са съдебни актове на Върховния касационен съд. Изложени са и доводи, че въпросът допустимо ли е да се наложи дисциплинарно наказание за нарушения на трудовата дисциплина при изпълнение на длъжност, която служителят не заема при прекратяване на трудовото правоотношение е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Софийски адвокатски съвет счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият от касатора въпрос следва ли съдът да извърши анализ на свидетелските показания и да посочи защо дава вяра на показанията на определен свидетел е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. приложеното към касационната жалба решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на ІІ г.о ВКС. Въззивният съд е обсъдил показанията на всички свидетели и е формирал извод за допуснато нарушение на правилата за разпределение на служебните защити по ЗПрП въз основа на показанията на свидетелите, имащи точни впечатления за работата на софтуерния продукт и допуснатото неравномерно разпределение (свид. А., представител на фирмата за обслужване на системата „Служебни защити” и свидетеля И. Д., извършил подробно проучване за начина на извършеното от ищцата разпределение на служебните защити). Съдът е съпоставил показанията на всички разпитани по делото свидетели, съобразявайки, че свидетелите Р. Н. и Н. Ц. нямат впечатления за разпределението на служебните защити извън случаите, налагащи спешно участие на адвокат за неотложни следствени действия.
Въпросът следва ли съдът да обоснове крайните си изводи за фактите въз основа на заинтересован свидетел не е обуславящ изхода на делото. Както вече бе посочено, съдът е формирал изводите си за осъществилите се факти не въз основа на показанията на заинтересован свидетел (няма данни, сочещи за заинтересованост на свидетелите), а след преценка на всички доказателства, в т.ч. писмени доказателства (справки за получения брой дела от адвокати служебни защитници и длъжностна характеристика за възложените на ищцата трудови задължения).
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът относно доказателствената тежест в производството по трудов спор за незаконно уволнение. Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ след проведено от ответника работодател пълно и главно доказване на допуснатите от ищцата дисциплинарни нарушения.
Въпросът допустимо ли е да се делегира работодателска компетентност за прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на чл. 192, ал.1 КТ не е обуславящ изхода на делото – уволнението е извършено именно при условията на чл. 192, ал.1 КТ, поради което е без правно значение дали делегирането на работодателска компетентност е допустимо извън дисциплинарните уволнения. Независимо от това, повдигнатият въпрос е намерил разрешение в Тълкувателно решение № 6 от 11.01.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГК ВКС, съгласно което делегирането на работодателска правоспособност е допустимо и извън случаите на чл. 192, ал. 1 КТ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса допустимо ли е да се наложи дисциплинарно наказание за нарушения на трудовата дисциплина при изпълнение на длъжност, която служителят не заема при прекратяване на трудовото правоотношение. Дисциплинарното наказание се налага за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по време на изпълнение на определена длъжност, без значение дали работникът продължава да изпълнява същите трудови функции към момента на налагане на наказанието. Дисциплинарната отговорност за допуснати нарушения не отпада с преназначаването на работника на нова длъжност, която принципна постановка, залегнала в съдебната практика е съобразена и при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.08.2015 година по гр.д. № 16287/2014 година на Софийски градски съд, ІІ-ри „Д” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: