О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1480
София, 7.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1125 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., подадена от пълномощника му адв. Ж. Ч. срещу въззивно решение № 99 от 7.05.2009 год. по гр.д. № 134/2009 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 11 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 185/2008 г. на Д. районен съд, с което предявените от Д. Д. Д. срещу Д. г. стопанство, с. Б., обл. Смолян искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставането без работа в размер на сумата 3 409 лв., на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за отхвърлени. Прието е от въззивния съд, че заповедта за дисциплинарно уволнение е законосъобразна, затова искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е отхвърлен като неоснователен, както и обусловените от неговия изход искове по чл.344, ал.1, т.2 и т. 3 КТ.
Ответникът по касационната жалба Д. г. стопанство, с. Б. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставените материалноправни въпроси са за приложението на чл.190, ал.1, т. 4 – злоупотреба с доверието на работодателя и на чл.193 КТ, а процесуалноправният въпрос за задължението на съда по чл.188 ГПК /отм./.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е необходимо произнасянето на съда по този въпрос да доведе до развитие на правната наука или да е свързано с тълкуване на закона- на неясни и непълни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. В случая жалбоподателят поддържа, че по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя е налице противоречива практика. Не са представени влезли в сила решения на ВКС, в които при посоченото в заповедта основание за дисциплинарно уволнение да са давани различни разрешения относно фактическия състав на това нарушение. Основанието за дисциплинарно уволнение “ злоупотреба с доверието на работодателя” по чл.190, ал.1, т.4 КТ е дефинирано в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която това е всяко действие на работника или служителя, извършено в разрез с дължимото отношение на добросъвестност и доверие между работодател и работник, изразяващо се в използване на оказаното от работодателя доверие за извличане на облага лично или за трето лице. В този смисъл е правилна преценката на въззивния съд по отношение действията на жалбоподателя, така както са описани във фактологичната част на заповедта за уволнение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по поставения процесуалноправен въпрос относно задълженията на съда по чл.188 ГПК /отм./. Соченото от касатора приложение от съда на нормата на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./ регламентираща задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По този въпрос не е налице противоречива и непоследователна практика на ВКС. Твърдението на жалбоподателя може да се квалифицира като довод за неправилно приложение на посочената разпоредба, което е основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, а не за допускане на касационното обжалване.
Поставеният материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.193 КТ не е разрешен в противоречие с решение № 1* по гр.д. № 759/98 г. на ВКС, ІІІ г.о. и не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да е налице това основание правният въпрос по който въззивният съд се е произнесъл трябва да е решаван противоречиво от съдилищата. В представеното решение е прието, че задължение на работодателя е да поиска обяснения от работника или служителя за всички нарушения цитирани в заповедта. В случая видно от мотивите на заповедта уволнението е постановено за извършено дисциплинарно нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя. Задълженията на работодателя по чл.193 КТ са изпълнени, тъй като именно във връзка с това нарушение са поискани обяснения от жалбоподателя, а посочените в уводната част на заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 187, т.3, т.8, т.9 и т.10 са във връзка с дисциплинарното нарушение за което е постановено уволнението.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99 от 7.05.2009 год. по гр.д. № 134/2009 год. на Смолянския окръжен съд, по касационната жалба на Д. Д. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :