3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1481
гр.София, 24.11.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 695 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.02.2011г. по гр.д.№ 243/ 2010г., с което ос кюстендил, като е потвърдил решение от 26.11.2009г. по гр.д.№405/2009г. на РС Кюстендил, е отхвърлил предявените от В. Г. срещу К. Т. и С. М. искове с правно основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД.
Жалбоподателят – В. В. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът К. Т. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и е отхвърлил иск за обявяване нищожността на договор, като противоречащ на закона, за продажба, оформена с н.а.№ 117/2005 г. на нотариуса при РС Кюстендил, с който Т. е прехвърлила на С. М. собствеността си върху ? ид.ч. от терена на УПИ ХІІІ-25 по плана на [населено място], Кюстендилска община, при реално ползуване на западната част от него, заедно с втория етаж от МЖС, построена се в него и таванските й помещения, поради сключването му в нарушение на закона-чл.33,ал.1 ЗС, както и иска за прогласяване нищожност на същия договор като привиден, тъй като с него страните прикривали бъдещ договор за прехвърляне собствеността на имота на дъщерята на първата ответница.
Съдът е приел за установено по делото с оглед приетия като доказателство н.а. № 110, т.ІV, дело № 1505/1992 г. на нотариуса при РС-Кюстендил, че по дарение ищецът – жалбоподател и ответницата са придобили в режим на етажна собственост собствеността на самостоятелни жилища обекти от масивната жилищна сграда, построена в УПИ ХІІІ-25 по плана на [населено място], Кюстендилска община, като жалбоподателят е получил първия й сутеренен етаж и реално паянтова жилищна сграда построена в имота, а ответницата втория й етаж и таванските помещения, като теренът на основание чл.38, ал.1 ЗС е станал обща част на учредената с тази сделка етажна собственост, в който правата им се определят по правилото на чл.40, ал.1 ЗС, което изключва задължението по чл.33, ал.1 ЗС за ответницата, преди продажбата на самостоятелните й обекти в МЖС и принадлежащите им общи части от етажната собственост, да предложи на ищеца – жалбоподател изкупуването им. Съдът е изложил съображения и за това, че дори жилищтната сграда да не е в режим на етажна собственост, неспазването на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС не е основание за недействителност на сделките по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречието им с закона, а само основание по чл.33, ал.2 ЗС за упражняване на правото за изкупуването им от непоканения съсобственик. Прието е, че правото на изкупуване от съсобственика води до извод, че сделката не е нищожна, тъй като изкупуването е възможно по действителен, но не и при нищожен договор.
Съдът е приел също така, че процесният договор не е нищожен и на другото твърдяно основание – привидност. За да е налице такава, следва да се установи, че страните по сделката, сключвайки я, не са целяли настъпване на типичните за нея правни последици, а са искали да настъпят такива на друга правна сделка – прикрита. В случая, за прикрит се сочи сключения договор около 2 години след процесната сделка, по силата на който приобретателят по първия е прехвърлил на трети лица собствеността върху имота. При тези данни съдът е изложил съображения, за това че не е налице симулативност по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД, тъй като извършеното в последствие разпореждане с имота няма и не би могло да има твърдяното от ищеца правно значение и не разкрива симулативност.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил материално правен въпрос от значение за правилното разрешаване на спора, а именно относно точното тълкуване на понятието „самостоателен обект” като един от съществените елементи на етажната собственост, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят не е формулирал материалноправен въпрос от значение за спора, по който съдът да се е произнесъл в противоречие със съдебната практика и липсва обосноваване и на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е цитирана единствено разпоредбата на закона. Поставения от жалбоподателя въпрос не е обословил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове. На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалваното решение
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 11.02.2011г. по гр.д.№ 243/ 2010г. на ос кюстендил, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по жалба на В. В. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: