О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1481
София, 29.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 757/2009 година по описа на трето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Валентин В. Ч. от гр. П. е обжалвал решението на Бургаския окръжен съд от 05.02.2009г по гр.д. № 383/2008г с което е оставено в сила решението на Районния съд в гр. Ц. от 05.03.2008г по гр.д. № 499/2005г. С това решение районният съд го осъдил в качеството на едноличен търговец с фирма „Ч” да заплати на А. С. Н. , И. Н. Н. и С. Н. И. общо сумата 15 000 лева,представляваща обезщетение за ползването без основание на УПИ * кв.17 по плана на гр. П. за времето от 01.092003г до 01.05.2004г заедно със законната лихва считано от 30.11.2005г до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 1 150 лева. Присъдената сума се разпределяла между ищците така: за А. С. Н. 3 000 лева и за И. Н. и за С. И. по отделно по 6 000 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа че съществените материално правни въпроси-как се определя размера на претендираното обезщетение за лишаване собственика от ползването на недвижимия имот,което според касатора ставало по средния пазарен наем за сходни имоти,а решаващият съд го изчислил /пак по този начин,само че становището на жалбоподателят тогава е било че трябвало да се изчисли съобразно Наредбата на Община П. за минималната цена на отдавани недвижими имоти под наем/,както и за това че дали се е дължало обезщетение на несобственик и за това че при висящ спор за собственост при който ищецът твърдял че ответникът се легитимирал като собственик на нищожно правно основание,не се дължало обезщетение за ползването на този имот-Бургаският окръжен съд ги бил разрешил в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и за това било налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд провери изложените основания за допустимост и прие следното:
Искането не е основателно.
Не е вярно твърдението че спорът по чл.59 ЗЗД бил разрешен при висящ процес за собственост на недвижимия имот, ползван от ответника-касационен жалбоподател. Към делото е приложено друго гражданско дело и както правилно е приел и Бургаския окръжен съд от приложеното дело-гр.д. № 926/2006г на ВКС, 1-во гр.отд. е било доказано,че с решение № 868 от 11.09.2007г по същото дело ЕТ „Ч” гр. П. е бил осъден да предаде на А. С. Н. , И. Н. Н. и на С. Н. И. владението върху 1473/1830 ид.части от УПИ *кв.71 по регулационния план на гр. П.,а така също и да премахне изградената в същия недвижим имот постройка-временен обект,пострен по реда на чл.120 ППЗТСУ /отм/. Това е означавало че всички възражения свързани със правата на собственост върху недвижимия имот,вече са били преклудирани и касационният жалбоподател-ответник по исковете,предявени на правно основание чл.59 ЗЗД, не е можел да ги прави. Така че в този случай въобще не става въпрос за противоречиво разрешаване на съществени материално правни въпроси,а до точно приложение на закона.
Не състоятелно е и второто твърдение-че Бургаският окръжен съд уважил иск за присъждане на обезщетение на несобственик А. С. Н. Именно това лице е било страна по спора за ревандикация на недвижимия имот,разрешен с решение№ 868 от 11.09.2007 на ВКС, 1-во гр.отд. и силата на пресъдено нещо на това решение се простира върху него респ. и върху наследниците й / А. С. Н. починала входа на процеса пред Бургаския окръжен съд на 14.10.2008г и като нейни правоприемници са били конституирани наследниците й И. и С. Н. /
Не съществува и противоречиво разрешаване въпроса за размера на следващото се обезщетение. Приложените решения -Р № 29/2.04.1962г по гр.д. № 22/62г ОСГК на ВС –не е във връзка със спора по настоящето дело,защото касае спор по Закона за собствеността. Определение № 61 от 25.02.2003г по гр.д. № 158/2001г ВКС 3 Г. О.,Р № 1374/21.06.1955г по гр.д. № 3005/55г ВС 3 Г. Од-се отнасят до въпросите за спиране разглеждането на едно дело,до приключване спора по друго гражданско дело,имащо преюдициално решение за първото гр.д. В конкретния случай,както се посочи по-горе Спорът за собственост е бил разрешен по гр.д. № 926/2006г на ВКС,1-по гр.отд. на 11.09.2007г,а решението на Бургаския окръжен съд по настоящето дело е постановено на 05.02.2009г.т.е. след разрешаването на спора за собственост.
Щом като ищците са били собственици и щом като не са имали сключени договорни наемни отношения с ответника,а той е продължил да държи имота без основание, както правилно е приел и Бургаския окръжен съд,той е дължал обезщетение за лишаването им от ползване под формата на пазарен наем. Това означава обезщетение в пълен размер, в по-голям размер от този който би могъл да се уговори при един валидно сключен наемен договор.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 05.02.2009г по гр.д. № 383/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: