4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1482
София, 22.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3436 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Общинско предприятие „Чистота”, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт Р. К., против въззивното решение № 249 от 31 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 2909 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г., с което е потвърдено решение № 1700 от 25 април 2012 г., постановено по гр.д. № 3400 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г. за осъждане на предприятието да заплати на С. С. М. от [населено място] сумата от 20 хиляди лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, претърпяна на 15 март 2011 г., ведно със законната лихва от същата дата, и в полза на М. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Заявено е несъгласие с присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди – присъденото обезщетение е прекомерно високо, недоказано по размер, несъобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, необосновано и решено в противоречие с практиката на ВКС по този тип дела. Съдът не е отчел определянето само за една година на висок процент на трайна неработоспособност, противопоказани на ищеца са само тежка физическа работа и нервно психо-емоционално напрежение, поради което ищецът може да работи и се издържа. Неосновано на доказателствата е заключението, че ищецът се движи със затруднения, не е стабилен и има проблеми с ориентацията и комуникацията. За периода 15 март – 10 септември 2011 г. на ищеца са изплатени 1876,71 лева от обществено осигуряване, и тази сума не е приспадната от присъденото обезщетение. Неправилно са преценени събраните доказателства за механизма на злополуката. Поддържа се противоречие на данните по медицинските документи, и несъобразяване на допълнителните заболявания на ищеца. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се заявяват отново оплакванията на работодателя, като е посочена и съответната съдебна практика.
Ответникът С. С. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. П., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК поради липса на поставен правен въпрос и излага и доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Вземайки предвид определянето на съответната злополука като трудова по надлежния ред и претърпените от ищеца болки и страдания, установени със свидетелски показания, както и съобразно заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза за наличието на причинно-следствена връзка между острата черепно-мозъчна травма на ищеца и последиците от нея, наличието на трайно увредени мозъчни структури, които и след изтичане на едногодишния срок на трайно намалена работоспособност 78% и физиотерапия и рехабилитация няма да се възстановят напълно, и описаното състояние на ищеца в амбулаторни листове от личния лекар, съдът приема иска за доказан в своето основание. Като неоснователни са преценени възраженията на работодателя за неясна конкретна причина на падането на пострадалия и възникването на злополуката, тъй като тя е призната за трудова; за съпричиняване от страна на пострадалия поради липса на такива данни; за срока на намалената работоспособност поради липсата на тенденции за възстановяване на здравето; за противоречия в медицинската експертиза, тъй като такива няма, а тя не е и оспорена от работодателя; за невземане предвид на изплатено обезщетение, тъй като доказателства за платено обезщетение по сключена групова застраховка „живот” не са събрани. Съобразно степента и продължителността на претърпените физически болки и страдания, интензитета им, възрастта на ищеца, като справедливо обезщетение е прието това от 20 хиляди лева, и лихва от деня на увреждането.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът е преповторил своите оплаквания срещу въззивното решение, вече изложени в касационната жалба: размерът на определеното обезщетение е несправедлив, процентът на трайна неработоспособност е определен само за една година, липса на заключение в експертизата за усложняване на здравословното състояние на ищеца, необосновано приемане на затруднено ходене, нестабилност и проблеми с ориентацията и комуникацията при ищеца. Поддържа се, че в практиката на самия въззивен съд размерът на обезщетения е значително по-малък от присъдения, а в практиката на ВКС при настъпила смърт вследствие на трудова злополука са присъждани по-малки обезщетения. Заявява се, че е пренебрегната разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, умишленото допускане от страна на ищеца на груба небрежност, както и нарушаване от страна на съда на задължително тълкуване по въпроса за прекомерност на сторени разноски. Представени са множество съдебни актове на въззивния съд по различни дела, задължителна и незадължителна практика на ВКС.
Правен въпрос по смисъла и съобразно критериите на т. 1 на ТР № 1/2009 г. обаче не е поставен. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в посоченото тълкувателно решение, при действието на ГПК от 2007 г. допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. ВКС постановява, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе за преценката на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
Независимо от двукратното излагане на оплакванията на касатора, по същината си те са касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да бъдат предмет на разглеждане от ВКС едва в случай на допускане на касационното обжалване, но не и да заместят липсата на общото основание за допускане на касационното обжалване. Представянето на множество съдебния решения също не може да компенсира тази липса, тъй като не е ясно по кой обусловил изхода на спора правен въпрос следва да се извърши преценката по допълнителните критерии на чл. 280, ал. 1 ГПК – за нарушаване на задължителна съдебна практика, за противоречивото разрешаване на правния въпрос, съответно дали е налице проблем, по който е наложително произнасянето на съда с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изхода на настоящото производство, основателно е искането на ответника за присъждане на заплатено от него възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 249 от 31 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 2909 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота” със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ЕИК 0004715040604, да заплати на С. С. М. с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: