ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1482
София, 29 декември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5761 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1580/14.07.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1113/2015, с което е отменено частично решение № 12-35-12/14.01.2015 на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 115/2014, като е уважен до размера на 2.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът А. Г. Р., представляван от адв. Б. Т. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не взема становище.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е дал обяснения на 15.07.2012 г., а на следващия ден, след привличането му като обвиняем, е направил самопризнания за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, което не е извършил, както се установява от влязлата в сила на 11.07.2013 г. оправдателна присъда. През това време ищецът е имал негативни изживявания – уронване на доброто му име и авторитет, които обаче не са довели до разстройство на здравето. Основната причина за негативната промяна на общественото мнение за ищеца обаче не се е дължала толкова на повдигнатото обвинение, колкото на оплакванията на „пострадалата” и нейните близки.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният правен въпрос да обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
При този изход на делото разноски не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1580/14.07.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1113/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.