4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1483
София, 22.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3961 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета М. Ч., чрез процесуалния й представител адв. Д. С., против решение № 124 от 1 април 2014 г., постановено по гр.д. № 123 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил, с което е потвърдено решение № 673 от 19 ноември 2013 г., постановено по гр.д. № 1929 по описа на районния съд в гр. Дупница за 2013 г. за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с В. Г. А. от [населено място], за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист териториално и селищно устройство” в общинската администрация, за осъждане на общината да й заплати 1873,32 лева обезщетение за оставането й без работа за времето 31 юли – 6 ноември 2013 г., и допълнително са присъдени още 1873,32 лева обезщетение за периода 7 ноември 2013 г. – 28 февруари 2014 г.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводството. Твърди се наличието на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като след възникване на трудовото правоотношение (по време на процеса между страните по предходно прекратяване на трудово правоотношение) е променено изискването за образование за заемане на съответната длъжност, новата длъжностна характеристика й е връчена, но ищцата не притежавала съответното образование. Заповедта за уволнение е мотивирана. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му по всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата В. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. У., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК и излага и доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция за основателност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, тъй като с длъжностното разписание на общината за длъжността на ищцата е било предвидено средно образование, каквото тя притежава. Не е възприето виждането на касатора, че ищцата е заемала към съответния момент нова длъжност (прекратяването на трудовото правоотношение е по старата длъжност), към която изискването е за по-висока степен на образование, тъй като тя е била възстановена на старата си длъжност, за която изменение на изискванията за заемане няма, а и според длъжностното разписание при работодателя длъжността „главен експерт Т.” е предвидена за заемане по служебно правоотношение, и тя не е идентична с длъжността на ищцата.
К. съд в настоящия си състав приема, че нито един от трите поставени въпроса от касаторката не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като те не са поставени по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
На първо място се пита налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при положение, че преди уволнението работодателят е утвърдил за заеманата от работника или служителя длъжност нова длъжностна характеристика, която й е връчена за друга длъжност, при положение, че заеманата отпреди уволнението длъжност е била премахната от длъжностното разписание. Безспорно в случая е, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, е издадена за прекратяване на трудово правоотношение с ищцата, заемала длъжността „старши специалист Т.”, както е записано в самата заповед. Ищцата е била възстановена от съда на същата длъжност в следствие отмяна на предходно незаконно уволнение, седем дена по-късно е сключила с работодателя допълнително споразумение за повишаване на основното трудово възнаграждение за същата длъжност и пет дена по-късно е била уволнена поради непритежаване на необходимото образование за изпълняваната работа. Дали на ищцата е била връчвана друга длъжностна характеристика за друга длъжност и дали работодателят е изменил длъжностното си разписание, е без отношение към конкретното атакувано прекратяване на трудовото правоотношение, сторено с оглед липсата на необходимо образование за заемане на заемана от ищцата длъжност, след като страните не са постигнали съгласие за заемане от страна на ищцата на нова длъжност.
Вторият въпрос е налице ли са в случая две взаимно изключващи се основания за прекратяване на трудовия договор – това по ч. 328, ал. 1, т. 6 КТ и такова по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, и ако в заповедта не е посочено правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като в действителност е налице премахване на длъжността на ищцата, прави ли това уволнението незаконно, не обоснована необходимостта от отговор на касационния съд в процедурата по чл. 290 ГПК, тъй като конкретното уволнение е такова по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 ГПК, като няма противоречие между цифровото обозначаване на уволнителното основание и мотивирането на заповедта. Дали работодателят е имал намерение (и основание) да проведе процедурата по т. 2 на посочената разпоредба, е извън предмета на контрол в този процес по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като в него се оспорва законосъобразността на конкретно посоченото уволнение такова каквото е, и срещу което ищецът използва потестативното си право на оспорване на законосъобразността му.
Накрая се пита възможно ли е уволнението да се извърши на повече от едно законово основание, щом са настъпили правнорелевантни факти за това, макар и незаписано никое от тях. По силата на чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено. С обвързващото разрешение, дадено от ВКС в решение № 93 по гр.д. № 1141/2010 г., ІІІ г.о., на въпроса задължително ли е в заповедта за уволнение изрично да се посочи правното и фактическото му основание, се приема, че, макар законът да не сочи конкретното съдържание на писменото волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, по аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 КТ, в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност, основанието и момента на прекратяване (края на изпълнението) на трудовия договор. Изрично ВКС сочи, че основанието следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му. Следователно, задължителната съдебна практика дава отговор на поставения правен въпрос доколко е възможно уволнението да настъпи по основание, незаписано в заповедта за уволнение. А в първата си част, както беше посочено по-горе, е без правно значение в случая дали са се били осъществили основания за прекратяване на трудовото правоотношение при различни предпоставки, след като трудовото правоотношение е прекратено при ясно и недвусмислено изразена работодателска воля за него.
Въз основа на изложеното, и поради неотносимост на правните въпроси към обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд, касационното обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора и предвид стореното искане, на ответницата следва да бъдат заплатени направените за касационното обжалване разноски по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 124 от 1 април 2014 г., постановено по гр.д. № 123 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил.
ОСЪЖДА [община] да заплати на В. Г. А. от [населено място], [улица], в. , ап. , сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: