О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1483
гр.София, 29.10..2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1204 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.03.2009г. по гр.д. № 80/2009г. на Русенски окръжен съд, с което са уважени предявените срещу Г. В. искове с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД и чл.228 ЗЗД и е отхвърлен насрещния му иск за сумата 7098,92лева с правно основание чл.231, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателят Г. В. В. поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като констатира, че към жалбата липсва изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното:
Касационното обжалване не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 10.11.2008г. по гр.д. №909/2008г. на Русенски РС, е осъдил Г. В. да върне владението на апартамент в гр. Р. на ИЗС”О” Р. , да заплати сумата 200,25лева наемна цена за месеците от януари 2006 до март 2007г., сумата 135,50 лева за времето на ползуване на веща след разваляне на наемния договор-06.05.2007г. до 29.02.2008г. и е отхвърлил насрещния му иск за сумата 7098,92 лева, представляваща равностойност на извършени ремонтни работи в жилището. Съдът е приел, че насрещният иск е неоснователен, тъй като извършването на ремонт на жилището е било уговорено в наемния договор за сметка на наемателя съобразно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗДС.
За да обоснова допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси от значение за изхода по спора, а именно за характера на наемния договор, сключен с несобственик на имота и за дължимостта на разходите за направените разноски за ремонт на наетото жилище от наемодателя, които въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно характера на договора, сключен между служител и ведомство за ползуване на имот под наем. Този въпрос обаче не е решен в съответствие с трайната практика на ВКС. В същата се приема, че в случая ще важат общите правила за наемните договори съгласно чл. 239 ЗЗД и това означава, че и след изтичане на наемния срок или прекратяване на наемното отношение, ако използуването на наетата вещ продължава със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът следва да се счита за продължен (чл. 236, ал. 1 ЗЗД) и при прекратяване на наемния договор съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, но именно на наемодателя. Ето защо по отношение на този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като не липсва съдебна практика по същия, нито съществуващата такава следва да бъде променена, за да се отговори по-нов начин на променени социално-икономически отношения.
В съответствие с трайната практика на съда е и даденото разрешение на въпроса за дължимостта на направените разноски за ремонт на наетото жилище от наемодателя. Съдът е приел, че наемодателят не дължи да заплаща разходи за каквито и да било преустройства на отдадената под наем вещ, които нямат характера на поправки на повреди. Такова е и даденото разрешение на този въпрос в решение №6/1954 на ОСГК на ВС, в което е прието, че наемателят може да извърши необходима поправка и да иска да прихване стойността й срещу дължимия наем, стига да е действувал с грижата на добър стопанин, но това общо правило за договорите за наем обаче няма приложение в случаите на чл. 239 ЗЗД, когато към отношенията между страните се прилагат правилата по чл. 228-238 ЗЗД субсидиарно – само доколкото специален закон не постановява другояче. В случая именно в самия договор е уговорено приложението на разпоредбата чл. 26, ал.2 ЗДС, предвиждаща, че основните ремонти се извършват за сметка на наемателя. Ето защо и по отношение на този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не липсва съдебна практика по същия, а даденото разрешение на въпроса е именно в съответствие с постоянната такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.03.2009г. по гр.д. № 80/2009г. на Русенски окръжен съд по жалба на Г. В. В. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: