ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1485
София, 24 . ноември 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 661 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския апелативен съд от 23.12.2010 г. по гр.д. № 242/2010, с което е отменено в отхвърлителната част решението на Бургаския окръжен съд от 06.08.2010 г. по гр.д. № 307/2009, като са уважени предявените искове за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 28 ЗОПДИППД.
Недоволен от решението е касаторът Д. Х. И., представляван от адв. Е. М. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността в проверявания период да бъде включено време преди инкриминирането на извършеното деяние и подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди инкриминирането на деянието или преди извършването на престъплението, за разликата между пазарната стойност на придобитото имущество и неговата придобивна стойност, кое имущество подлежи на отнемане – придобитото или надхвърлящото значителна стойност, както и за значението на статистическите данни за разходите за живот и приспадането им от реализирания доход, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата К., представляван от инсп. Д. А. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение и са разрешени правилно от въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не под 5,000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по отношение на ответника е установено, че на 28.06.2008 г. той е извършил престъпление по чл. 159б НК и през проверявания период от 21.11.1994 до 25.02.2009 г. той е реализирал доход в размер на 13 минимални работни заплати, а след 01.04.2007 г. е придобил имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност “трафик на хора”. Разходваните средства за придобиването на лекия автомобил са 31.615,30 лева, а пазарната му оценка към момента на извършването на проверката е 14.700 лева, за придобиването на жилището – 75.634,29 лева (при посочена цена в нотариалния акт по данъчна оценка 39.300 лева), колкото е оценката му, а за придобиване на дружествените дялове – 5.000 лева и за наличността по банкова сметка – 310,43 лева, колкото е оценката им.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че част от повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика. Проверяваният период обхваща разумен срок преди извършването на престъплението, тъй като имущество може да бъде придобито със средства, спестявани дълги години. Не е изключено отнемането на имущество, придобито преди инкриминирането на деянието, ако то не се покрива от по-общ състав на друго престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, напр. ако кредитите за придобиване на имуществото са погасявани по-късно със средства от престъпна дейност или се отнема полученото по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД. На отнемане подлежи и имущество, придобито преди извършването на деянието, за което ответникът е осъден, ако по отношение на това имущество може да направи обосновано предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД. Пазарната оценка на имуществото към момента на извършването на проверката има значение за определяне значителността на неговата стойност по чл. 3 ЗОПДИППД, а действително извършените разходи за придобиването му (придобивна стойност) имат значение при сравняването с дохода на лицето, след приспадане на разходите за издръжка според неговия (по-скромен или по-разгулен) начин на живот, като статистическите данни са само основа, на която съдът определя действителните разходи. Придобивната стойност на имуществото се определя с оглед на всички обстоятелства по делото, като съдът не е обвързан нито цената, посочена в акта за придобиване, нито от неприети по реда на ГПК заключения вещи лица. Приетите по реда на ГПК заключения на вещи лица съдът оценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 202 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд от 23.12.2010 г. по гр.д. № 242/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.