ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1485
София, 7.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 4 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1144/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. против въззивното решение на Окръжен съд гр. М. от 24.04.2009 год. по гр. д. № 81/2009 год., с което е потвърдено решение от 19.01.20009 год. по гр. д. № 258/2008 год. на Б. районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против С. С. И. за заплащане на сумата 330 лв. главница по договор за заем от 16.09.2006 год. и сумата 1049,40 лв. неустойка по договора на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е доказал наличието на сключен между страните договор за заем, чрез представената по делото разписка и отхвърлянето на иска за главницата и акцесорния иск за неустойка е извършено в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 17/2004 год. на ВКС по приложението на чл. 240, ал. 1 ЗЗД и решение по гр. д. № 179/2008 год. на Я. окръжен съд по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 ЗЗД, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът С. С. И. не е представил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено решение на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, като размера на акцесорния иск не е под 1000 лв., което обуславя разглеждането и на главния иск намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване няма изведен материалноправен въпрос. Има твърдение, че по делото е доказана, чрез представена разписка, облигационна връзка между страните произтичаща от договор за заем. С оглед на това следва да се търси отговор на въпроса – представената разписка съдържаща само изявление на ответника, че е получил сума и е поел задължение да я върне, дали е достатъчно доказателство за установяването на сключен между страните договор за заем.
Договорът за заем е реален и се счита за сключен в момента, когато въз основа на постигнато съгласие едната страна даде, а другата получи в заем пари. Тъй като жалбоподателят-ищец твърди, че процесната сума се дължи от ответника по договор за заем между тях, негова е тежестта за доказване на това правоотношение. Представената разписка съдържа само изявление на ответника, че е получил сума със задължение да я върне, без да е посочен заемодателят. Разписката удостоверява получаването на сума от приносителя на разписката, без да съдържа ничие волеизявление. Затова тя не е диспозитивен, а свидетелствуващ документ и съставлява извънсъдебно признание за получената сума. Липсата на документ съдържащ договор за заем налага доказването му с други доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания, каквито по делото не са били ангажирани от страната, върху която тежи задължението за пълно доказване.
Представените съдебни решения не влизат в противоречие с въпроса за последиците от недоказването и правото на съда да обяви за ненастъпили тази правна последици, чийто юридически факт не е доказан.
Предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не са установени, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2009 год. по гр. д. № 81/2009 год. на Окръжен съд гр. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ