2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1487
София, 22.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4279 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. чрез инспектори-юристи Д. М. и М. М., против решение № 774 от 22 април 2014 г., постановено по гр.д. № 1461 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г., с което е потвърдено решение № 172 от 1 август 2012 г., постановено по гр.д. № 50 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2010 г. в обжалваната му част за отхвърляне иска на комисията за отнемане в полза на държавата от М. И. Б. и Г. К. Б. – двамата от [населено място], придобито по време на брака им имущество, и за отнемане в полза на държавата от М. И. Б. в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], придобито имущество.
В касационната жалба се оспорва становището на съда, че предмет на отнемане може да бъде само имущество, придобито в резултат на конкретна престъпна дейност, за която е било ангажирано наказателно преследване, а не всяко имущество, придобито от проверяваното лице, за което липсва законен източник, тъй като не е такъв нито точният текст, нито смисълът на закона, а и за придобитото от престъпление се прилага редът на наказателния закон. Поддържа се, че на отнемане подлежи имущество, което не се намира в пряка причинно-следствена връзка с престъплението, когато за придобиването му не е установен законен източник, и именно липсата на законен източник предполага, че имуществото е придобито от престъпна дейност, който извод следва и от характера на престъпленията, включени в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД /отм./, тъй като те не винаги предполагат установена получена материална облага. Като необоснован се сочи изводът на съда, че не са установени обективни данни, от които да се изведе обосновано предположение за връзка между придобиването на имуществото – предмет на искането, от ответниците и престъпната дейност на проверяваното лице, тъй като не е налице незначително превишаване на разходите спрямо приходите на ответниците, и е било възможно и установяването на вида на източника на доходи за едноличния търговец. В баланса на едноличния търговец не е заведено имущество, придобито при приватизация, което не е взето предвид от въззивния съд. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците М. И. Б. и Г. К. Б. – двамата от [населено място], М. Б. в качеството му на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], и [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], в отговор на касационната жалба, приподписан от адв. А. А.-Т., излагат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд приема за правилно изискването за отнемане на имущество по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ да е необходимо да се формира основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност, като в случаите, когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, следва да е налице връзка между престъпната дейност и доходите, послужили, за придобиване на имуществото. Сочи се, че горните изводи не се споделят от комисията, която не само не е посочила такава връзка в мотивираното искане, но и обосновава ненужността й в жалбата си. При налично осъждане в предметния обхват на закона и стойността на придобитите активи и имущества от домакинството на ответника, едноличния търговец и едноличното дружество, превишаваща доходите на ответниците с 46 минимални работни заплати, и неустановена връзка между престъпната дейност на ответника и доходите, послужили за придобиване на имуществото, чието отнемане се претендира, искането е неоснователно, тъй като само по себе си неустановяването на законен източник за придобиване на процесното имущество не замества и не установява предположението за връзка с престъпната дейност на проверяваното лице, след като липсват обективни данни, от които може да се изведе обосновано предположение за необходимата съгласно закона връзка.
Касационният съд в настоящия си състав приема, че касаторът не е обосновал допускане на касационното обжалване, тъй като не са поставени правни въпроси по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
На първо място се твърди, че въззивният съд е разрешил различно от други съдилища въпроса дали предмет на отнемане може да бъзе само имущество, придобито в резултат на конкретна престъпна дейност, за която е било ангажирано наказателно преследване, или всяко имущество, придобито от проверяваното лице, за което липсва законен източник. Извън обстоятелството, че за посочените от касатора въззивни решения (решение по гр.д. № 263/2009 г. на окръжния съд в гр. Благоевград, решение по в.гр.д. № 76/2010 г. на апелативния съд в гр. София и решение по гр.д. № 3095/2011 г. на апелативния съд в гр. София не е установено влизането им в сила, поради което те, в рамките на производството по чл. 288 ГПК не могат да бъдат преценявани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като източник на съдебна практика, и следователно искането е следвало да бъде отправено по основанието на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид представената практика на ВКС по чл. 290 ГПК, правният въпрос не държи сметка за изричните мотиви на въззивния съд в обжалваното решение. И това е видно и от самите съображения на касатора в исковата молба – твърди се, че „сякаш” съдът е приел, че предмет на отнемане може да бъде само имущество, придобито в резултат на конкретна престъпна дейност, за която е било ангажирано наказателно преследване. Подобно заключение не може да се изведе по никакъв начин от мотивите на обжалвания съдебен акт. Напротив – съдът е акцентирал върху законовото изискване за наличие на пряка или косвена предполагаема връзка между придобитото и престъпната дейност на лицето. Ето защо първият от посочените проблеми не обосновава допускане на касационното обжалване.
На второ място се иска допускане на касационното обжалване по въпроса за наличието на непосредствена пряка причинно-следствена връзка (имуществото да е придобито по време или след извършване на престъплението, за което е започнало наказателно производство) между извършена престъпна дейност и придобиване на имуществото, като се твърди, че именно липсата на законен източник предполага, че имуществото е придобито от престъпна дейност, който извод следвал от характера на престъпленията, включени в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД /отм./. Даденото от въззивния съд тълкуване по този кръг проблеми е напълно в съответствие с трайното такова в съдебната практика, включително задължително закрепеното такова с постановяването на ТР № 7/2013 г., ОСГК. ВКС изрично приема, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 от закона и придобиването на имуществото, като е достатъчно за целите на закона връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да може то да бъде отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. След като разрешението, дадено от въззивния съд е в пълно съответствие с обвързващата съдебна практика, то касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изхода на настоящото производство, основателно е искането на ответниците за присъждане на заплатени от тях 200 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 774 от 22 април 2014 г., постановено по гр.д. № 1461 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г.
ОСЪЖДА К. да заплати на М. И. Б. и Г. К. Б., двамата с адрес в [населено място], [улица], М. И. Б. в качеството му на [фирма], ЕИК[ЕИК], и [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 200,00 (двеста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: