О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1487
София 25.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 601 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу решение № 18 от 2.02.11г.по гр.дело № 3/11г.на Окръжен съд – Ямбол,с което е потвърдено решение № 616 от 28.10.10г.по гр.дело № 2158/10г.на Районен съд – Ямбол.С него са уважени предявените от С. С. Г. искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. Г. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 1115/6.07.10г.на управителя на ответното дружество,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради безпричинно отсъствие от работа за времето от 18.06.10г.до 5.07.10г.,считано от 6.07.10г.,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че е нарушена разпоредбата на чл.193 ал.1 КТ,задължаваща работодателя да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения преди уволнението; не е спазена предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ – към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работничката е ползвала законно разрешен отпуск за временна неработоспособност,а освен това не е налице и приложеното основание за уволнение – неявяването на работа не е виновно неизпълнение на трудовите задължения,а при наличие на издаден болничен лист.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.Поставеният от касатора въпрос относно приложението на чл.193 ал.2 и ал.3 КТ не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 137 от 2.03.10г.по гр.дело № 20/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи,когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника,независимо от причините за отказа да се дадат обяснения.По настоящото дело въззивният съд е приел,че волята на работодателя да започне дисциплинарно производство не е била доведена до знанието на работничката.Недаването на обяснения не следвало да й се вмени във вина с оглед отсъствието й от постоянния адрес в [населено място] поради психичното й заболяване,довело до необходимостта от хоспитализация в [населено място].С оглед конкретиката на разглеждания случай цитираното решение не е относимо.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК.По поставения от касатора въпрос ще се ползва ли работника със закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ в случай,че е в отпуск поради временна нетрудоспособност,за който не е уведомил работодателя си в сроковете по чл.9 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза и възниква ли задължение за работодателя да изисква разрешение за освобождаването на работника от съответната Инспекция по труда,след като не е знаел,че работникът е болен и не разполага с документи,удостоверяващи здравословното му състояние, практиката е уеднаквена с решение № 63 от 31.03.11г.по гр.дело № 1728/09г.на ІV г.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ се изключва само ако работникът или служителят съзнателно е укрил ,че е започнал ползването на отпуск за временна нетрудоспобност, като не е изпълнил задължението си по чл.9 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /отм./да представи болничен лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му.В случая такава преценка е извършена от въззивният съд,който е приел,че работничката не е действала недобросъвестно.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси има практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,която според ТР № 1/2010г.на ОСГТК на ВКС има задължителен характер.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 18 от 2.02.11г.,постановено по в.гр.дело № 3/11г.на Окръжен съд – Ямбол по жалба на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.