3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1489
гр. София, 22.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6415 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 26.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 269/2014 г., от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивния съд е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени исковете. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение” не е извършено от работника. Съдът е приел, че ищецът се е явил на работа за двата работни дни, за които е наложено дисциплинарното наказание – на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.190, т.2 КТ – поради неявяване на работа за два последователни дни. Съдът е приел, че ищецът се е явил на работа, но не е бил допуснат да изпълнява трудовите си функции, тъй като не е изпит по аварийна безопасност, но този факт, не води до допускане от страна на работника на дисциплинарното нарушение, описано по-горе. На това основание съдът е приел, че дисциплинарното наказание не е извършено и съответно заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание е незаконосъобразно, като е счел исковете за основателни.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочения въпрос е, „дали ищецът се е явил на работното си място на 12.06.2013 г. и 13.06.2013 г. с работно облекло и необходимото оборудване за техническа безопасност индивидуално за всеки работник”. Така поставения въпрос не е правен въпрос, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а фактически въпрос, който се преценява при проверката на обосноваността на съдебния акт. Фактическите въпроси, въпроси относно обосноваността на съдебния кат не са основание по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до наличие на основание за допустимост на касационното обжалване, а преценката на евентуална необоснованост следва да се извърши в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основанията за допустимостта на касационното обжалване, съобразно чл.280, ал.1 ГПК. Самото непосочване на правен въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване, в какъвто смисъл е тълкуването на нормата на чл.280 ГПК, дадено с ТР №1/2009 г . на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като с оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените в настоящото производство съдебни разноски, в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 269/2014 г., от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. Й. Б. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 800 /осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.