О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание надвадесет и втори януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1081/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Ч. Р. Б.”, АД, [населено място] против решение по гр. д. № 129/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград. Към жалбата са приложени касационни основания за допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, К. Г. Л. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд Благоевград с решение по гр. д. № 2168/2011 г. е признал за незаконно и отменил дисциплинарното уволнение, наложено на Л. със заповед от 31. 05. 2011 г., възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност – „техник ел. системи” и осъдил „Ч. Р. Б.” да му заплати 7427,88 лв. обезщетение за 6 месеца оставане без работа поради незаконно уволнение. Решението е оставено в сила от Окръжен съд – Благоевград с въззивно решение от 04. 05. 2012 г. по гр. д. № 129/2012 г.. Въззивният съд е възприел и потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че не са налице данни за тежко нарушение на трудовата дисциплина и с оглед доброто дисциплинарно минало на Л., наложеното му наказание е несъразмерно тежко спрямо евентуалното нарушение.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В изложението се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, като е приел, че липсват доказателства Л. да е бил запознат с договора, сключен между ответното дружество и фирма [фирма] за задължението на тази фирма да изнася от просеките отсечените клони и храсти и затова не е констатирал и отразил в съответните протоколи тази несвършена работа. Жалбоподателят сочи като практика на касационния съд приложените решения по чл. 290 ГПК – Р по гр. д. № 1276/2011 г.; Р по гр. д. № 1734/2009 г.; Р по гр. д. № 100/2011 г., всички на ІV г. о. на ВКС. Искането е несъстоятелно. Допускането на касация е обусловено от разрешаване на правни въпроси – материалноправни или процесуалноправи, а не се основава на доказателствени изводи на въззивния съд, които според жалбоподателя са неправилни. Неточно е позоваването на цитираните решения на касационния съд, тъй-като те нямат връзка със спорното обстоятелство – знаел ли е или не е знаел Л., че трябва да отчита работата по изнасянето на отсечената дървесина от просеките. Решението по гр. д. № 1276/2011 г. удостоверява извод на състав на касационния съд, че обосноваване на фактите, поради които е издадена заповедта за уволнение може да се съдържа в друг документ, но тази хипотеза не е налице по настоящото дело. Договорът между двете дружества за извършване на просеки не съдържа описание на фактите, представляващи дисциплинарно нарушение на Л., а самата заповед за уволнение ги посочва конкретно. За констатация следва да се има предвид, че на Л. като председател на приемателна комисия са предоставени от работодателя бланкови протоколи с отделни графи за видовете работи и в тези бланки не фигурира графа „изнасяне на отсечената дървесина” – л. 44 и л. 51 от досието на гр. д. № 2168/2011 г.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради произнасяне на въззивния съд по материалноправния въпрос за съразмерност на наказанието на извършеното нарушение в противоречие с практиката на други съдилища – приложените решения № 39/02. 02. 2007 г. и решение № 144/20. 05. 2003 г., ВКС, ІІІ г. о.. Общият принцип, застъпен в двете решения е за съвкупна преценка на всички обстоятелства, които имат значение за конкретния спор – вид на трудовата дейност, важността на неизпълненото задължение спрямо трудовия процес, поведението на работника и др.. Изложените от въззивния съд съображения по въпроса за тежестта на нарушението и несъразмерното по тежест наказание са изцяло съобразени с тези принципни положения, които произтичат от самия закон – чл. 189 КТ. Съдът се е позовал на показанията на св. Н. – служител на дружеството ответник, че след направата на просеките, авариите рязко са спаднали, което е указание, че неизнесената дървесина не е причинила затруднения и усложения в трудовия процес. Съобразяването на въззивния съд с дисциплинарното минало на ищеца – дългогодишен стаж при ответника без дисциплинарно наказания, е точно прилагане на закона и трайната практика на съдилищата при разрешаване на въпроса за съразмерност на наказанието на извършеното нарушение.
Необосновано е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за допускането на веществени доказателства по граждански дела, които са относими към предмета на спора. Жалбоподателят счита, че по този въпрос има произнасяне от въззивния съд, което касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова фактическо произнасяне от окръжния съд липсва. Мотивите за отказ на районния съд да приложи като доказателство по делото снимки, представени от ответника, не ангажират въззивния съд. Изискването на закона е за доказване на спорните факти от значение за решаване на делото. По делото няма данни какво отразяват представените от ищеца снимки, но доколкото може да се предположи, че те показват намиращата се дървесина в района на просеките, този факт не е бил спорен по делото, възприет е от съда и сочените веществени доказателства са били безпредметни. В конкретния случай недопускането на доказателствата е свързано с тяхната неотносимост към спорните факти, съобразено е с чл. 159 ГПК и не сочи на необходимост от развитие на правото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04. 05. 2012 г. по гр. д. № 129/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: