4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 10.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 557 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. С. Г. срещу решение № 45 от 27.01.2010 г. по в. т. д. дело № 1200/2008 г. на Апелативен съд П., 1 състав, с което е отменено решение № 193/28.05.2008 г. по т. д. № 456/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, предявените от [фирма], [населено място] против Т. С. К. от [населено място] при условията на евентуалност иск за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща част от сумата 980 750,94 лв. – обезщетение за вреди, причинени на дружеството в качеството му на управител на същото за периода 23.12.2003г. – 14.02.2007г., и иск за същата сума като получена без основание са отхвърлени като неоснователни и ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 6 090 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК- въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: възможно ли е единствено воденото счетоводство на [фирма] да се приеме като безспорно доказателство за установяване на отношенията между посоченото дружество и физическото лице Т. К. – т. 1; възможно ли е нередовно водените счетоводни книги и вписванията в тях да служат за доказателство на лицето, което ги е водило; каква е връзката им с другите доказателства и чия е доказателствената тежест за тяхната нередовност – т. 3; задължително ли е съставянето на приходен касов ордер при внасяне на суми в касата на дружеството – т. 3.
Ответникът Т. С. К., [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, и бланкетното цитиране на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не съставлява основание за допустимост на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че ответникът е подписал 58 бр. разходни касови ордери като получател, а върху останалите 69 бр. не е положен подпис за получил сумата. Процесните 11 бр. платежни нареждания, с които са теглени суми от банковите сметки на дружеството, са отчетени, като 10 бр. платежни нареждания са осчетоводени като внесени в касата на дружеството, а сумата по платежно нареждане от 25.03.2005г. за 3 362,34 лв. е отразена по сметка 503 „Разплащателна сметка в левове” и сметка 499 „Други кредитори” като разплатена сума. Решаващият съдебен състав въз основа на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза е направил извод, че счетоводството е водено правилно и коректно и че с изтеглените с платежните нареждания суми ответникът не е причинил вреда на дружеството. Според вещите лица, не е задължително при внасяне на суми в касата на дружеството да се съставя приходен касов ордер.
Относно разходните касови ордери е прието, че същите не са осчетоводени, не са извършени записвания по тях и не са взети стопански операции. Представените РКО не фигурират в хронологично водените счетоводни сметки, не е установена касова наличност или движение на парични средства, респективно разходване на парични суми от касата към датите на РКО, в ежемесечното приключване на сметка 501 „каса в левове” не е отразено движение на парични средства по РКО, сумите по процесните РКО не са отразени по други сметки за неразчетени отношения с дружеството в задължение на Т. К., такива данни няма и в съставените за процесния период финансови отчети.
Решаващият съдебен състав е направил извод, че след като счетоводството е водено правилно и в същото няма данни за процесните РКО и сумите по тях, то тези документи не установяват твърдяното от ищеца получаване на сумите от ответника и не е налице щета за дружеството със сумите по РКО.
Евентуалният иск е приет за неоснователен поради неустановяването, че ответникът е получил суми по процесните документи без основание, които суми да не е отчел в дружеството.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Въпросите за доказателствената сила на счетоводните книги и връзката им с останалите доказателства по делото в хипотезата на осчетоводяване на изтеглените от банковата сметка на дружеството суми като внесени в касата на същото, респективно по сметка 499 „Други кредитори” като разплатена сума, без съставен приходен касов ордер и за доказателствената сила на разходния касов ордер, когато не е осчетоводен, са релевантни за спора, тъй като от решаването им зависи изходът на делото. Поради липсата на трайноустановена съдебна практика по посочените въпроси въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 27.01.2010 г. по в. т. д. дело № 1200/2008 г. на Апелативен съд П., 1 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 520 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната, респективно производството по делото прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.