О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 10.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4656 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 95 от 02.08.2016 г., подадена от О. Д. С., К. Д. А. и З. Д. М. чрез адвокат Я. С. от САК, против въззивно решение № 78 от 20.06.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 58/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Ответникът по касация А. Д. А. чрез адвокат С. С. от АК – К. е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява срещу допускането на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № 113 от 27.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 719/2015 г. по описа на Районен съд – Кърджали в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на първи и втори етажи от процесната двуетажна масивна жилищна сграда с призем в УПИ VIII-1618, вместо което е допуснато да се извърши делба на двата етажа от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ VІІІ-1618, кв. 21 по плана на [населено място], целият с площ 585 кв.м., с участието на А. Д. А., О. Д. С., К. Д. А. и З. Д. М. при квоти по 1/4 идеална част за всеки от съделителите. Решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която делбата е допусната по отношение на самия урегулиран поземлен имот VIII-1618, кв.21 и призема със самостоятелен вход.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че страните по делото са деца и наследници по закон на Д. А. С. (Д. А. С.) и Ш. О. С.. Приживе последните са придобили процесните терен и жилищна сграда, идеални части от които (в размер на по 1/4 ид.част) са преминали в патримониумите на страните по делото по силата на универсалното наследствено правоприемство. Въззивната инстанция е посочила, че обсъденото в мотивите на решението на районния съд възражение за изтекла в полза на настоящите касатори придобивна давност по отношение на първи и втори етажи от сградата е направено едва в защитата по съществото на спора и следователно е преклудирано. Независимо от тази си констатация, окръжният съд също е обсъдил това възражение по същество, и – след извършена самостоятелна оценка на събраните доказателства относно релевантните в тази връзка факти – е приел, че по делото не се установява касаторите да са манифестирали спрямо брат си извършването на едностранни действия, с които упражняваното държане на непритежаваните от тях идеални части от сънаследствения имот да е преобърнато във владение (т.нар. interversio possessionis). По тази причина делбата е допусната не само по отношение терена и призема на сградата, но и за двата жилищни етажа.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите :
(1) Допустимо ли е в производството по чл. 341 и сл. ГПК във връзка с чл. 34, ал. 1 ЗС съдът да се произнесе и по изтеклата придобивна давност в полза на някой от съделителите, респ. да определи квотите въз основа на това ?
(2) Постановеното първоинстанционно решение в производство по чл. 341 и сл. ГПК във връзка с чл. 34, ал. 1 ЗС, при което съдът се е произнесъл по признаване на изтекла придобивна давност, без да е бил предявен иск по чл. 211 ГПК, следва ли да бъде отменено като неправилно или същото трябва да бъде обезсилено ?
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
Както е прието с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съобразно в т. 4 от същото ТР на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В депозираното от касаторите изложение не се съдържат никакви аргументи в подкрепа на становището им, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по което е да е от двете формулирани питания. В тази връзка следва да се има предвид още, че наличието на уеднаквена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика изключва възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая такава съществува. Така с решение № 311 от 04.01.2012 г. по гр.д.№ 503/2011 г. на ВКС, ІI г.о. е разяснено, че в делбеното производство съдът дължи произнасяне по възражение за изтекла в полза на съделител придобивна давност, ако същото е заявено с отговора на исковата молба или най-късно в първото заседание (чл. 342 ГПК). След изтичането на този срок възможността за заявяване на такова възражение се преклудира. Същото разрешение е възприето и с решение № 490 от 28.05.2013 г. по гр.д.№ 32/2012 г. на ВКС, I г.о. и решение № 51 от 02.06.2016 г. по гр.д.№ 68/2016 г. на ВКС, ІI г.о. Постановеното от въззивния съд в тази връзка не влиза в противоречие със задължителната практика, което изключва допускане на обжалването по въпрос № 1 както при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият от поставените въпроси има отношение към проблема за силата на пресъдено нещо на мотивите на съдебните решения. При отсъствие на самостоятелно заявен иск за собственост, основан на твърдение за изтекла придобивна давност, и като се има предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 4 ГПК, се налага извода, че произнасянето в мотивите по заявено извън срока по чл. 131 ГПК (респ. – по чл. 342 ГПК – по делата за делба) възражение за придобиване на право на собственост на основание чл. 79 ЗС (независимо от това дали същото е намерено за основателно или не) не представлява основание за обезсилване на съдебния акт. В такива хипотези е налице основание да се приеме, че съответното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 131 ГПК, респ. чл. 342 ГПК), което – ако се е отразило на правилността на крайния правен резултат – обуславя отменяване на акта като неправилен, но не и обезсилването му като недопустим. С оглед изложеното и при отсъствие на доказано от касаторите наличие на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпрос № 2.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 78 от 20.06.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 58/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: