3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 13.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 7177/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 524 от 03.07.2013 г. по гр.д. № 584/2013 г. на Русенския окръжен съд е отменено решение № 83 от 14.03.2013 г. по гр.д. № 585/2011 г. на Районен съд- Бяла и вместо него е постановено друго, с което отхвърлен предявеният от Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, против [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с идентификатор 20184.3111, с площ 245 684 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] могили, м. ”М.”, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване- разсадник.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния представител М. Н.- директор на дирекция “Правно- нормативни дейности” в Министерството на земеделието и храните. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал два правни въпроса, по които счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, а именно: може ли да се трансформира право на ползване, предоставено от Държавата със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по чл. 24, ал.2 ЗСПЗЗ, в право на собственост на търговско дружество и губи ли качеството си на земеделска земя от Държавния поземлен фонд имот, който със счетоводен баланс и приемо – предавателен протокол е включен в активите на търговско дружество.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № РД- 46-347 от 08.04.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, е разпоредено на основание чл. 24, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 47, ал.1 ППЗСПЗЗ да се запази правото на ползване на Пътно управление – [населено място] върху 249.323 дка земеделски земи от Държавния поземлен фонд в землището на [населено място] могили, представляващи декоративен разсадник. С акт за частна държавна собственост, съставен на 11.06.1999 г. , този имот е актуван като държавен. В акта е посочено, че върху същия има предоставено право на ползване на Пътно управление – Р. към Главно управление на пътищата при Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С разпореждане № 6 от 29.06.2000 г. на Министерския съвет на Република България са образувани еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество, съгласно приложения 1-63. В приложение № 38 е посочено, че се образува еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с наименование [фирма], което поема съответната част от активите и пасивите на Пътно управление – Р. по счетоводен баланс към 30.06.2000 г. С приемателно – предавателен протокол от 29.09.2000 г. Пътно управление – Р. предава на [фирма]- [населено място] дълготрайни материални активи, основни и спомагателни средства, сред които двор и обработваема площ разсадник в [населено място] могили с площ 243 000 кв.м.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че с включването на процесния имот в активите на новообразуваното търговско дружество [фирма], той е загубил качеството си на земеделска земя от Държавния поземлен фонд и по отношение на него разпоредбата на чл. 24, ал.2 ЗСПЗЗ не намира приложение. До момента на приватизиране на ответното дружество имотът не е бил изваден от капитала му, бил е част от активите на приватизираното дружество, поради което не е държавна собственост.
Изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на предявения от Държавата установителен иск за собственост очертават като обуславящи изхода на спора поставените от касатора правни въпроси, доуточнени по следния начин: може право на ползване, предоставено от Държавата със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по чл. 24, ал.2 ЗСПЗЗ, да се трасформира в право на собственост на търговско дружество по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и губи ли качеството си на земеделска земя от Държавния поземлен фонд имот, който със счетоводен баланс и приемо – предавателен протокол е включен в активите на търговско дружество. Същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване по тях следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 524 от 03.07.2013 г. по гр.д. № 584/2013 г. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса, съгласно чл. 71, ал.2 ГПК във вр. с чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 208 лв. и в същия срок представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: