О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 15.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 109 от 2010 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. И. Г., действащ лично и със съгласие на попечителя си Т. Т. Г. срещу определение № 10939 от 10.11.2009 г. по ч.гр.д. № 10519/2009 г. Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение от 29.09.2009 г. по гр.д. № 35857/2009 г. на СРС, с което е разделено производството, и в частта по исковете с правно основание чл. 26 и чл.27 ЗЗД делото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.намира следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че определението на първоинстанционния съд не от категорията определения по чл.274, ал.1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а и по отношение на него не е предвидена изрична възможност за обжалването му.
Определението на Софийски районен съд е относно разделянето на първоинстанционното производството по предявените от жалбоподателя искове по чл.108 ЗС и чл.26 и 27 ЗЗД, по реда на чл. 210, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу първоинстанционното определение е незаконосъобразно, като искането е то да се отмени, като се постанови ново за съвместно разглеждане на предявените искове. Поддържа се, че между предявените искове има връзка, която налага тяхното съединяване и съвместно разглеждане.
Съдът в настоящия състав намира, че определението по чл. 210, ал. 2 ГПК, което Софийски районен съд е постановил, е акт по повод предмета на делото. За него процесуалният закон не предвижда да подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, по реда на обжалването му с частна жалба, нито по характера си е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Предвид на това, като е приел, че не следва да разгледа по същество частна жалба срещу определение по чл. 210, ал. 2 ГПК, Софийски градски съд правилно е оставил без разглеждане частната жалба и прекратил производството по нея. Ето защо обжалваното определение ще следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10939 от 10.11.2009 г. по ч.гр.д. № 10519/2009 г. Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: