7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
С., 18.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 429/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]-гр. В. срещу Определение №279 от 08.12.2015 г. по ч.т.д. № 147/ 2015 г. на ОС – Търговище, с което е потвърдено Определение №869 от 25.06.2015г. по гр.д. №829/ 2014 г. на РС – Търговище, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, предявен от [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] по чл. 270 ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на Определение № 735/14.11.2013 г по ч.т.д.№754/2013 г. на АС – Варна, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят поддържа, че въззивната инстанция не е изпълнила задължителните указания за допустимост на иска, дадени от ВКС с Определение №50/21.01.2014 г. по ч.т.д.№3396/2014 г. на І т.о.; не е разгледала отменителните основания, изложени в частната жалба; обосновава, че е налице интерес от предявения иск; счита, че въззивният съд произволно и бланкетно трансформира последиците от отклоненото преюдициално запитване в основание за отпадналост на правния интерес, като остават нерешени въпросите, поставени в преюдициалното запитване, което е известно на въззивния съд, всеки член от състава на който си е направил отвод по т.д.№14/2011 г. на ОС – Търговище, в което производство на основание чл.34 от Конвенцията на О. срещу корупцията и Гражданската конвенция на СЕ за корупцията, е оспорена валидността на претенциите на [фирма], представени по реда на чл. 717н ТЗ, като преценката за отпаднал интерес е в нарушение на гаранциите за обективен и безпристрастен съд; поддържа, че тази преценка се дължи с оглед релевантността на основанията по чл. 270 ал. 2 ГПК, поради което решаващите изводи на съда са в противоречие с определението на ВКС по ч.т.д.№ 3396/2014 г. на І т.о.
Жалбоподателят обосновава противоречие и несъвместимост с обществения ред на релевираната нищожност по чл. 270 ал. 2 ГПК, определен с чл. 267 ДФЕС и чл. 34 от Конвенцията на О. срещу корупцията и Гражданската конвенция на СЕ за корупцията; поддържа, че е бланкетна и необоснована преценката за недопустимост на иска, поради „отпаднал правен интерес”; счита, че въпросите и проблемите, поставени за решаване с Опр.№179/02.09. 2013 г. по т.д.№14/2011 г. на ОС – Търговище, продължават да са актуални, които въпроси са оставени без разглеждане в производството по несъстоятелност; обосновава, че не е отпаднал правният интерес по изложените конкретни съображения, който следва от чл. 3 §5 Д. и чл. 4 §3 Д., и сочи целения с иска правен резултат, от който е лишен, като въпросът как следва да се постигне защитата – превантивна, съгласно чл.12 от Гражданската конвенция на СЕ за корупцията или със снабдяване на синдика с обратен изпълнителен лист, указва на необходимостта от осигуряване ефективност на упражненото право на защита срещу изплащане на невалидна парични задължения от масата на несъстоятелността; обосновава, че интересът от защита е конкретен и съвпада с позицията на синдика в доклада му от 20.06.2014 г. до събранието на кредиторите, а отказа да се разгледа иска има право- препятстващ ефект по отношение на своевременното и законно развитие на производството по несъстоятелност.
В Изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпросите: 1. Налице ли е правен интерес от иск по чл. 270 ал. 2 ГПК в хипотезата на необходимост от защита на законно представени права и интереси при масата на несъстоятелност на [фирма] срещу разпоредено незабавно и предварително изпълнение на парично задължение, въведено по чл. 717н ТЗ, валидността на което е оспорена по чл. 34 от Конвенцията на О. срещу корупцията и по чл. 8 от Гражданската конвенция на СЕ за корупцията; 2. Правото на защита на законните права и интереси, представени при масата на несъстоятелността на [фирма] срещу разпоредено предварително и незабавно изпълнение, с произнесеното от въззивния съд определение, разполага ли с посочената в т.12 на Гражданската конвенция при СЕ за корупцията обезпечителна превенция или следва да се третира като право на защита „пост фактум” – право на обратен изпълнителен лист в полза на масата на несъстоятелността в хипотезата на установеност на претендираната по чл. 34 от Конвенцията на О. срещу корупцията невалидност на паричния дълг, предварително изплатен съгласно чл. 717н ТЗ; 3. Нормата на чл. 34 от Конвенцията на О. срещу корупцията и разпоредбите на Гражданската конвенция на СЕ за корупцията съставляват ли част от общностното право със задължителността, определена с чл. 3 §5 Д. и чл. 4 §3 на Д..
Поддържа, че тези въпроси кореспондират на основанието, с което е представен предявеният иск по чл. 270 ал. 2 ГПК, които са от съществено значение за преценката на правния интерес от ефекта и правния резултат, преследван от ищците, и които неправилно са произнесени от исковия и въззивния съд, като недопустими поради отпадналост на правния интерес.
Жалбоподателят обосновава противоречието и несъвместимостта с обществения ред на Общността на приетото от АС – Варна по ч.т.д.№ 754/2013 г. по съображенията, изложени н частната жалба; изразява несъгласие с използваната бланкетна формулировка „отпаднал интерес” по съображенията, изложени в частната жалба и поддържа, че изясняването на поставените въпроси, е от преюдициално значение за допустимостта на исковата защита, предмет на предявения иск, които се отнасят до основни положения, съгласно формулираните в чл. 3 §5 Д. и чл. 4 §3 на Д. цели и задачи на националните юрисдикции на държавите членки, в който смисъл решаването им е съставомерно по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Иска да се допусне касационно обжалване, и в случай на необходимост ВКС да отнесе въпросите до Съда на ЕС за даване на преюдициално заключение.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата, като неоснователна, тъй като въззивното определение е законосъобразно и правилно, като касаторите претендират наличие на правен интерес, посочвайки неясни и бланкетни мотиви и възражения; описва развитието на делото и счита, че към настоящия момент няма основание за отмяна на определението по ч.т.д. №754/2013 г. на АС – Варна.
[фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], [фирма] -гр. Т. и „Е. Пропърти Д.” – в несъстоятелност – [населено място] не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и се прегражда развитието му, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото по иска на [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и „Е. Пропърти Д.” – в несъстоятелност – [населено място] по чл. 270 ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на Определение №735/14.11.2013 г. по ч.т.д.№754/2013 г. на АС – Варна, с което е обезсилено Определение №179/02.09.2013 г. по т.д.№14/2011 г. на ОС – Търговище в частта, с която се спира производството по искане на [фирма] -гр. С. с правно основание чл. 717н ТЗ и в частта, с която е разпоредено заделяне по особена сметка на сумата 97 500 000 лв., получена от продажбата на имотите, предмет на ипотеки, до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване до Съда на ЕС, и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия от синдика по чл.717н ТЗ и за изготвяне на сметка за разпределение. Въззивният съд е приел, че наличието на правен интерес от търсената защита, е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно при всяко положение на делото, а в случая ищците обосновават правния си интерес с твърдението, че като кредитори на „Е. Пропърти Д.” – в несъстоятелност – [населено място], са засегнати от правните последици на Определение №735/14.11.2013 г. по ч.т.д. №754/ 2013 г. на АС – Варна, с което е обезсилено Определение №179/ 02.09. 2013 г. по т.д.№14/2011 г. на ОС – Търговище в частта за спиране на основание чл. 631 ал. 1 ГПК на производството по чл. 717н ТЗ до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване до Съда на ЕС и е разпоредено заделяне по особена сметка на сумата 97 500 000 лв., което определение на първостепенния съд е благоприятно за ищците. Посочил е, че с Определение от 09.09.2014 г. по дело №С-488/13 на Съда на ЕС е решено, че поставените в преюдициалното запитване въпроси, не са от компетентност на Съда на ЕС, с което процедурата по преюдициалното запитване е приключена и съгласно чл. 631 ал. 2 ГПК не съществува посочената процесуална пречка за развитие на производството. По съображения, че правният интерес от исковата защита по чл. 270 ал. 2 ГПК се състои в непровеждане на производство по чл. 717н ТЗ до произнасяне от Съда на ЕС, каквото произнасяне вече е налице, въззивният съд е заключил, че правните последици от Опр.№735/14.11.2013 г. по ч.т.д.№754/2013 г. на АС – Варна към настоящия момент нямат сочения от ищците за тях неблагоприятен ефект, като е неотносим въпросът за валидността на въззивния акт. Препратил е към мотивите на първоинстанционното определение, в което е изложено още, че резултатът от Опр. № 735/14. 11.2013 г. по ч.т.д.№754/2013 г. на АС-Варна е най-общо, че не се спира производството по делото за несъстоятелност и че с произнасяне от Съда на ЕС по отправеното преюдициално запитване, отпада необходимостта от спиране на производството, което подлежи на възобновяване; ищците нямат правен интерес да искат прогласяване нищожност на определение, с което е обезсилено определението за спиране. Съдът е заключил, че дори при хипотетично прогласяване на нищожност на определението, с което е обезсилено определението за спиране, това не би могло да доведе до спиране на производството по несъстоятелността, защото липсва основанието за спиране – налице е произнасяне от Съда на ЕС по отправеното преюдициално запитване, поради което липсва за ищците правен интерес от предявения иск – абсолютна процесуална предпоставка, което налага прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
С оглед изложеното, от формулираните от жалбоподателя в Изложението правни въпроси, релевантен е въпросът: имат ли ищците правен интерес да предявят иск по чл. 270 ал. 2 ГПК за обявяване нищожност на определение на въззивен съд, с което е обезсилено определение на съда по несъстоятелността, с което е спряно на основание чл. 631 ал. 1 ГПК производството по чл. 717н ТЗ до произнасяне от Съда на ЕС по отправеното преюдициално запитване и е разпоредено заделяне на парична сума, когато ищците извеждат правния си интерес от постановеното обезсилване на спирането на производството по чл. 631 ГПК, имащо за предмет искането на „П.”, въведено с правно основание чл.717н ТЗ, което обезсилване създава предпоставки за изпълнение преди приключване на производството по преюдициалното запитване; от липса за тях на друг правен способ на защита и от необходимост да се осигури законност на производството по несъстоятелност срещу длъжник [фирма]-гр. Т..
Останалите изведени в Изложението правни въпроси не са релеванти за спора, тъй като по тях няма произнасяне в обжалваното въззивно определение, затова не са обусловили направените от въззивния съд изводи.
Въпросът за наличието или липсата на право на ищците да предявят иска по чл. 270 ал. 2 ГПК за нищожност на посоченото въззивно определение, с което е обезсилено определение за спиране на производството и се връща делото за по-нататъшни процесуални действия, е свързан с преценката за правния интерес на ищците от установяване на поддържаната нищожност на определението, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.
Съгласно постановеното от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Опр.№481/19.06. 2014 г. по ч.т.д.№3396/2014 г. на І т.о., предмет на иска по чл. 270 ал. 2 ГПК, е дали при постановяване на акта съдът е допуснал нарушения, които го определят като нищожен съдебен акт (когато се касае за съдебно решение – постановено от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън право раздавателната власт на съда, абсолютно неразбираемо решение и др.).
Правният интерес от провеждане на установителен иск по чл. 270 ал. 2 ГПК за установяване по исков ред на нищожност на съдебен акт -въззивно определение, е конкретен и се извежда от твърденията на ищците в исковата молба – засягане на интереса на ищците от правните последици на определението, което налага търсената с иска защита. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения на ищците, като при оспорването им, ищците следва да ги докажат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за съществуване на правния интерес по всяко положение на делото и когато констатира, че ищците нямат правен интерес, да прекрати производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.
С постановеното от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Опр.№50/21.01.2015 г. по ч.т.д.№ 3396/2014 г. на І т.о. е прието, че във всеки конкретен случай допустимостта на предявения установителен иск по чл. 270 ал. 2 ГПК, е обусловена от правния интерес на ищеца, който следва да установи, че е засегнат от правните последици на определението и това налага търсената с иска защита.
Като е преценил налице ли е за ищците правен интерес от предявения иск, за което е изложил подробни съображения, включително и като е съобразил постановеното от Съда на ЕС Определение от 09.09.2014 г. по дело №С-488/13 на Съда на ЕС, с което процедурата по чл. 631 ГПК е приключила, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика относно допустимостта на предявения установителен иск за нищожност на въззивно определение, която зависи от наличието на правен интерес у ищците от предявяване на иска и за който правен интерес съдът следи служебно по всяко време на делото.
С оглед изложеното, тъй като поставеният от жалбоподателя правен въпрос, е решен в съответствие с посочената съдебна практика, искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, е несъстоятелно.
Поради създадена съдебна практика, посочена по-горе, за необходимостта от правен интерес у ищеца за предявяване на иск по чл. 270 ал. 2 ГПК за установяване по исков ред на нищожност на определение, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №279 от 08.12.2015 г. по ч.т.д. № 2147/ 2015 г. на Окръжен съд – Търговище.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: