4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 02.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№7147 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. М. против решение № 5785/2014 г., постановено по гр.д.№ 12126/2013 г. от ІІ-а въззивен състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, отменил е постановеното в обратен смисъл решение на първоинстанционния съд и е отхвърлил исковете.
Съдът е приел, че по делото е безспорно съществуването между страните на трудово правоотношение. С оглед легалното определение в чл.186 КТ всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина,за което нарушение право на работодателя е да наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания. В. съд е приел, че като носител на това право работодателят следва да доказва, при оспорване, че го е упражнил законосъобразно – да докаже,че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че неговите действия във връзка с налагането на наказанието са съобразени с процесуално и материално – правните норми. Законосъобразното упражняване на правото да се наложи дисциплинарно наказание изисква писмена и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от него лице, на база на която съдът да извърши проверка за законосъобразност от фактическа и правна страна на извършеното уволнение. Съдът е приел, че по делото е установено,че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина. Този извод на съда е приет въз основа на подписаните декларации от ищеца при постъпване на работа- на 18.10.2011 г., с които той е декларирал, че е запознат с корпоративните стандарти за Б. Е. на Х.-П. и всички политики, към които те препращат, на 19.10.2011г е подписал, че е запознат с правилника за вътрешен трудов ред на Х. –П.. Въз основа на представените по делото извадки от политиките на Х. П., съдът е приел за установено, че е забранено да се управлява дистанционно компютъра на клиент, както и че преди да започне сесията с улеснено асистиране следва да бъде предупреден клиента да премахне лична, частна или конфиденциална информация.Установено е, според съда, от Политика по сигурността при обща поддръжка, че не следва да се изисква паролата на клиента при никакъв повод. Предвид липсата на оспорване от страна на страните, съдът е приел, че това са политиките, с които ищецът е декларирал, че се е запознал. До същите изводи, съдът е достигнал, като е обсъдил подробно и събраните по делото свидетелски показания, като въз основа на изложеното по-горе е направил извод, че работодателят е имал свои правила на обслужване на клиенти обективирани в политики, за които служителите са били обучавани и уведомявани и съобразно които работодателят е имал изискване да бъдат обслужвани клиентите, т.е. същите е следвало да бъде съблюдавани от служителите на ответника при работата с клиенти и несъблюдаването на същите представлява неизпълнение на трудовите задължения по начин организиран и изискван от работодателя.
След като е извършил преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че ищецът е извършил нарушения №№1 до 5 включително от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и тези нарушения са трудови нарушения, тъй като са извършени действия при осъществяване на трудовите функции в размер с установените правила за работа на работадателя, като тези изводи, въззивния съд е приел, че не се опровергават от нито едно доказателство по делото.
Съдът е приел, че извършените нарушения по своето същество са тежки, тъй като нарушените правила в работата на ищеца са създадени от работодателя за гарантиране защитата на личните и други конфиденциални данни на клиентите на ответника, гарантирани от Конституцията на Република България/ чл.32 и чл.34/, поради което съдът е приел,че е изпълнен състава на чл.190,ал.1, т.7 от КТ като основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Разпоредбата на чл.190,ал.1, т.7 от КТ е бланкетна и визира нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените в предходните точки на нормата, е достатъчно тежко според критериите на чл.189, ал.1 от КТ, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като в конкретния случай съдът е приел, че доказаните нарушения на трудовата дисциплина извършени от ищеца отговарят на тези критерии.
Отделно от горното, въззивния съд е приел, че ищецът е извършил повече от три нарушения на трудовата дисциплина, същите не са санкционирани с предходни заповеди на работодателя , поради което е налице системност в поведението на ищеца при изпълнение на неговите трудови задължения.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешен според касатора в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване. Сочения правен въпрос е относно възможността правила, които регулират отношения между търговски субекти, да служат като основание за прекратяване на трудово правоотношение или да се намесват в трудовоправната връзка между един от двамата търговци и негов служител. Въпросът се поставя във връзка с твърдението на касатора, че въпросните правила не са част от поетото задължение за спазване на трудовата дисциплина и не са част от съдържанието на индивидуалния трудов договор.
На първо място, съдът е приел, че касаторът се е съгласил и е поел задължение да спазва въпросните правила, като изрично в мотивите си към решението е приел, че е налице съгласие и поето задължение от страна на служителя да спазва въпросните правила, поради което така поставения правен въпрос не е относим към спора. Проверката, дали касаторът е поел подобно задължение, касае проверка на обосноваността на съдебното решение, което не е допустимо да се извърши в производството по чл.288 ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1 ГПК, предвид неговата факултативност. Проверката на обосноваността на съдебното решение следва да се извърши при разглеждането на касационната жалба по същество /доколкото има подобно оплакване/, с оглед изричното посочване в разпоредбата на чл.281 ГПК на необосноваността като касационно основание, но едва след като са налице сочени от касатора касационни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
На следващо място липсва и соченото противоречие с посоченото решение № 1533/29.12.1999 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, тъй като с него е прието, че трудовата дисциплина и нейното спазване се определя от обема на поетите задължения от страна на работника, съобразно технологичните правила на трудовия процес и правомерните разпореждания на ръководителя. Съдът е приел, че въпросните в случая правила са част от обема на технологичните правила и в тази връзка тяхното нарушение е и нарушение на трудовата дисциплина. Липсва соченото противоречие, доколкото в същата насока е и цитираното решение на ВКС.
На следващо място, цитираното решение на ВКС не е задължителна практика на ВКС по смисъла на тълкуването, дадено с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, тъй като е постановено по реда на ГПК /отм./, докато с посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че задължителна практика на ВКС са решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Предвид изложеното, не е налице соченото от касатора касационно обжалване по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5785/2014 г., постановено по гр.д.№ 12126/2013 г. от ІІ-а въззивен състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.