О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 02.04. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 187/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. П., Е. В. Е. и П. Д. И., чрез пълномощника им адвокат И. М., срещу въззивно решение №1780/27.10.2014г. по гр.д. №1816/2014г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси : 1.Обвързана ли е общината от постановения административен акт или решение на съда по жалба срещу акт за възстановяване правото на собственост по чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. при условие, че общината е участвала в административното производство като страна. 2.Допустимо ли е по предявен иск за собственост против общината, основан на реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., и влязло в сила съдебно решение по административно дело по което общината е била страна, да се упражнява косвен съдебен контрол от гражданския съд за неправилност на решението. 3.Допустимо ли по реда на косвения съдебен контрол върху решението по административния съд да бъде променен обемът на правото на собственост. Твърди се, че по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР№ 6/2006г., ОСГК и ТР№5/2011г., ОСГК, ВКС.
Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Сочи, че не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №1190/2014г. по гр.д.№ 13193/2013г. на Пловдивския районен съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от М. П. П. и Е. В. Е. иск за признаване за установено, че [община] не е собственик на 7/8 ид.ч. от имот № 56784.518.692 по КК на [населено място].
Въззивният съд е приел, че със Заповед №700/1978г. част от имот пл.№910, кв.249 е отчужден по реда на чл.98 ЗТСУ.След влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. не всички наследници на съсобствениците, от които е бил отчужден имотът, са подали молба за отмяна на отчуждаването в срока по чл.4 от същия закон като и отказът на кмета на [община] за отмяна на отчуждаването е обжалван също само от наследниците, които са подали молба за отмяна на отчуждаването. Спорът е концентриран върху субективните предели на решението по административното дело, с което след отмяна отказа на кмета се възстановява собствеността на около 350 кв.м. от същото дворно място по скицата на вещото лице на собствениците М. П., Е. Е., М. Ч. и М. Ч. при условията на чл.6,ал.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. За съсобствениците на отчуждения имот възниква правото да искат отмяна на отчуждаването му по определения от закона ред и в определените срокове. Реституцията по този закон не настъпва ex lege и за да настъпят последиците на отмяната на отчуждаването трябва правоимащите да инициират административно производство по отмяна на отчуждаването. За лицата, които не са сезирали съответния административен орган с искане, не могат да възникнат последиците на реституцията. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростират само за страните в административното производство. В случая последиците на отмяната на отчуждаването са за тези съсобственици, които са участвали в административното производство и то за притежаваните от тях идеални части от собствеността. След като Е. Д., Х. П. и С. П. не са подали искане за отмяна на отчуждаването, то притежаваните от тях идеални части са останали в собственост на държавата, съответно на общината и не са преминали в патримониума на ищците. За тези 7/18 ид.ч. е съставен и АЧОС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК.
В разглеждания случай поставените от касаторите въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението, тъй като не са обуславящи за изхода на делото. Въззивният съд не е приел, че общината не е обвързана от постановеното съдебно решение в производството по обжалване отказа на кмета за отмяна на отчуждаването и че по реда на косвения съдебен контрол може да се промени обемът на възстановеното с отмяната на отчуждаването право на собственост. Решаващите му изводи са за това, че субективните пределите на СПН на съдебното решение се разпростират само до страните в производството, вкл. само до тези съсобственици, които са предявили искане за отмяна на отчуждаването, а не за всички съсобственици /сънаследници на отчуждения собственик/. Изводите са в съответствие със задължителната за него практика на ВКС, обективирана в Р №989/2010г. по гр.д.№ 3440/2008г., ІІІ г.о. С това решение по реда на чл.290 ГПК е прието, че решението по чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. има вещноправно действие само по отношение на съсобствениците, предявили искане за отмяна на отчуждаването и до размера на идеалните им части в собствеността. Посочените ТР са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд и не обосновават приложимост на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани и направени от него.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1780/27.10.2014г. по гр.д. №1816/2014г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: