О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
С., 21.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Ю.
Д. С.
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. С.
гр. дело № 3876/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 89 от 21.04.2016 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 479/2015 г. е потвърдено първоинстанционно решение № 225 от 01.08.2014 г., постановено по гр.д. № 395/2013 г. по описа на Ловешкия окръжен съд в частта, с която съдът е отнел в полза на държавата на основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9 ЗОПДИППД /отм./ от И. М. Х. от [населено място] лек автомобил „Пежо 605“, с рег. [рег.номер на МПС] ; налична сума по банкова сметка – спестовен влог, разкрит на 24.01.2005 г.на името на И. М. Х. в [фирма]; налична сума по разплащателна банкова сметка в лева, открита на 29.01.2010 г. от И. М. Х. в [фирма]; сума в размер на 8361 лева по пазарна стойност от продажбата на лек автомобил Ауди „А6“ с рег. [рег.номер на МПС] ; сума в размер на 12 480 лева по пазарна стойност от продажбата на лек автомобил „БМВ 520“ с рег. [рег.номер на МПС] ; сума в размер на 59 200 лева от продажбата на недвижим имот, изграден до степен на завършеност „груб строеж“ в сграда, находяща се в [населено място], Столична община, район „Л.“ в поземлен имот с идентификатор № 68134.4360.367; както и в частта, с която е уважено искането на Комисията по чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9 ЗОПДИППД за отнемане от М. И. М. от [населено място] на поземлен имот с идентификатор № 43476.315.931, находящ се в [населено място], ведно с построената в него сграда с идентификатор № 43476.315.931.1, представляваща селскостопанска сграда със застроена площ от 84 кв.м. ; както и в частта, с която И. М. Х. и М. И. М. са осъдени да заплатят на Комисията разноски в размер 4144,33лв., а в полза на Ловешки окръжен съд – държавна такса 3712,44лв. Със същото решение Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е постановено отнемането от И. М. Х. от [населено място] на сума в размер на 8 000 лева, внесена по спестовен влог в лева открит на 24.01.2005 г. в [фирма]; сума в размер на 4 655.76 лева, внесена по разплащателна сметка, отрита на 08.01.2007 г. в [фирма]; сума в размер на 2081.80 евро, внесена по разплащателна сметка, открита на 07.08.2008 г. в [фирма]; сума в размер на 1674.59 лева, внесена по разплащателна сметка, открита на 24.03.2010г. в „Ю. И Еф Д. България“ ад; сума в размер на 2180.79 лева, внесена по банкова сметка, открита на 24.03.2010 г. в [фирма]; сума в размер на 120 лева, внесена по банкова сметка, открита 29.01.2010 г. в [фирма] и сума в размер на 41 453 лева, внесена по сметка, открита на 10.03.2006г. в [фирма] и вместо това е постановено отхвърляне на искането в тази му част. Отменено е решението и в частта на присъдените разноски в полза на Комисията за сумата над 4144,33лв., както и в частта на присъдената държавна такса в полза на Ловешки окръжен съд за сумата над 3712,44лв.
Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е постановено отнемането в полза на държавата на основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9 ЗОПДИППД /отм./ от М. И. М. от [населено място] поземлен имот с идентификатор № 43476.315.931, находящ се в [населено място], ведно с построената в него сграда с идентификатор № 43476.315.931.1, представляваща селскостопанска сграда със застроена площ от 84 кв.м. е подадена касационна жалба с вх. № 2086 от 10.05.2016 г. от М. И. М. от [населено място], действаща чрез законните си представители – родителите й И. М. Х. и Н. К. Г. чрез процесуален представител адв. Д. Н..
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като САС се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Тълкувателно решение от 30.06.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. ОСГК на ВКС, а именно: 1/ Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД /отм./; 2/ Достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имущество през проверявания период по реда на ЗОПДИППД /отм./, за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност?
Подадена е и касационна жалба с вх. № 2487 от 06.06.2016 г. от И. М. Х. от [населено място], чрез адв. В. И.-К., против въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е постановено отнемането в полза на държавата на основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9 ЗОПДИИППД /отм./ от И. М. Х. от [населено място] лек автомобил „Пежо 605“, с рег. [рег.номер на МПС] ; налична сума по банкова сметка – спестовен влог, разкрит на 24.01.2005 г.на името на И. М. Х. в [фирма]; налична сума по разплащателна банкова сметка в лева, открита на 29.01.2010 г. от И. М. Х. в [фирма]; сума в размер на 8361 лева по пазарна стойност от продажбата на лек автомобил Ауди „А6“ с рег. [рег.номер на МПС] ; сума в размер на 12 480 лева по пазарна стойност от продажбата на лек автомобил „БМВ“ с рег. [рег.номер на МПС] ; сума в размер на 59 200 лева от продажбата на недвижим имот, изграден до степен на завършеност „груб строеж“ в сграда, находяща се в [населено място], Столична община, район „Л.“ в поземлен имот с идентификатор № 68134.4360.367.
В приложено към жалбата на И. Х. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд е дал отговор на въпроси, първите два от които са идентични с поставените в жалбата на М. М.. Формулира се и трети въпрос, а именно „Ако при установяване размера на прихода на лицето, извършило престъпна дейност, същият е бил изчислен заедно с дохода на лицето, с което фактически съжителства, следва ли да се определят разходите като общи или следва разходите да се поделят между двете лица и едва след това да се прави съпоставка между приходи и разходи.“ Сочи се, че по този въпрос липсват аналогични решения в съдебната практика, поради което разрешаването му от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна по жалбите – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в представени писмени отговори чрез процесуален представител П. П., взема становище, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност и на двете касационни жалби.
Срещу въззивното решение в частта, с което е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е постановено отнемането в полза на държавата на основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ на парични суми, внесени по разкрити разплащателни сметки на И. М. Х., е подадена касационна жалба с вх. № 2599 от 13.06.2016 г. от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/, подадена чрез процесуален представител П. П..
В писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на Комисията, се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „Предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4 ЗОПДИППД /отм./ наличието на претендираната сума в имуществото на ответника към момента на подаване в съда на мотивираното искане на Комисията“. Като относима за поставения въпрос се сочи съдебна практика, обективирана в Решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010 г. на III г.о. на ВКС.
Ответната страна по жалбата – И. М. Х. чрез процесуалния си представител адв. В. И. – К., излага становище за неоснователност на жалбата и неналичие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от Комисията част.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Производството пред Ловешкия окръжен съд е започнало по мотивирано искане от 18.07.2013г., подадено от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност чрез председателя й П. Г. Д. по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ против И. М. Х. и М. И. М. чрез законния й представител И. М. Х., двамата от [населено място], обл. Л. с цена на иска от 170 104 лева.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за да е основателно мотивираното искане, следва да е налице фактическият състав на отнемането, който включва следните предпоставки: 1/ Срещу проверяваното лице да е започнало наказателно преследване /или да има влязла в сила Присъда/ за престъпление, попадащо в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./; 2/ През проверявания период проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност; 3/ Да може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице, доколкото не е установен законен източник за придобиването му. Приел е също, че по отношение наличието на третата от предпоставките от ФС на отнемането, преди всичко следва да бъде даден на въпроса: Налице ли са законни източници за придобиване на процесното имущество и когато отговорът на този въпрос е отрицателен, т. е. не са налице законни източници за придобиване на имуществото, предмет на отнемане, тогава следва да се отговори на въпроса: Може ли да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице, като се има предвид § 1, т. 3 от ЗОПДИППД /отм./, че престъпната дейност е винаги конкретна дейност, защото осъществява състава на престъпленията, изброени в чл. 3, ал. 1 от закона. Приел е, че в процесния случай са налице всички предпоставки. За да обоснове този си извод е посочил, че по отношение на ответника И. М. Х. е налице изискуемият от закона фактически състав за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Съобразено е с оглед приложена към мотивираното искане Присъда № 8 – III от 13.05.2009 г., влязла в сила на 28.05.2009 г., че проверяваното лице И. М. Х. е бил признат за виновен и осъден за извършени престъпления, попадащи в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Като е кредитирал заключението на вещото лице по допусната и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, съдът е установил, че придобитото от проверяваното лице имущество през проверявания период е в размер надвишаващ сумата от 60 000 лева и съгласно пар. 1, т. 2 от ДП на ЗОПДИППД /отм./ е на „значителна стойност“. В тази насока е обсъдено от съда, че когато се преценява стойността на имуществото с оглед приложимостта на ЗОПДИППД /отм./ се взима предвид сборната цена на цялото имущество, предмет на мотивираното искане, определена по пазарни цени към датата на придобиването му, което обхваща и евентуалните му подобрения. За да формира извод за липса на законен източник на придобитото имущество, съдът е анализирал подробно приходите и разходите на ответника през проверявания период, като е взел предвид включително и фактическото съжителство на ответника с Н. Г.. В тази връзка е посочил, че при изчисляване на разходите за издръжка на семейството следва да се вземе предвид фактическото съжителство на ответника с Г. и същата да бъде включена при изчисляване на разхода като същевременно не следва разходът на ответника за издръжката на семейството да бъде намаляван с Ѕ, тъй като участието на Г. в издръжката на домакинството е взето предвид, като в приходите на ответника е включен доходът й в размер на 23 285 лева или 155,12 М.. От общата стойност на незаконно придобитото имущество съдът е отделил сумата от 9 200 лева или общо 127.62 М., която сума съставлява извършени от родителите на ответника дарения, както и сумата от 21 409.90 лева или 325.97 М., представляваща заем предоставен на ответника от Д. Д.. При съпоставка между разходите и приходите на ответника за проверявания период е приел, че е налице отрицателна разлика между получените приходи и извършените разходи или съответно, че последните надвишават приходите- т.е. при съпоставянето им е налице отрицателна разлика в размер на 121 973,34 лева, или 481,56 М.. С оглед на това е обобщил, че имуществото, предмет на отнемане в мотивираното искане, не е било придобито със законни източници на средства. Посочил е, че не е необходимо да се анализира обстоятелството за наличието на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, предмет на мотивираното искане, но доколкото фактически е препратил към мотивите на първоинстанционното решение , следва, че съдът е приел, че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпната дейност поради неустановен законен източник за това придобиване, както и, че осъществяваната престъпна дейност – трафик на хора и изнудване е от такова естество, че позволява реализирането на приходи от нея, които от своя страна да послужат за придобиване на имуществото. Частичната отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на съответната част от мотивираното искане е обосновано от въззивният съд с това, че към момента на внасяне на мотивираното искане в съда – 18.07.2013 г. по процесните банкови сметки не е съществувала сумата 59 262 лева, предмет на отнемане. В самото мотивирано искане също така е посочено, че към датата на получената банкова информация за процесните банкови сметки, по тях не е съществувала сумата 59 262 лева. Приел е, че след като тази сума не съществува, тя не може да бъде предмет на отнемане, поради което не следва да бъде приемана като разход на ответника. С процесната сума следва да бъдат намалени разходите на ответника. Тъй като първоинстанционният съд е уважил мотивираното искане, като е отнел в полза на държавата процесната сума, в тази част решението се явява неправилно и следва да се отмени.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. По повдигнатите в изложенията на касаторите И. М. Х. и М. И. М. правни въпроси по приложението на чл. 4, ал. 1 Закона(отм.), и по-конкретно свързани с преценка относно необходимостта от наличие на връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 Закона (отм.) и придобитото имущество, въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а приетото от въззивния съд по тези въпроси е в съответствие с установената по реда на чл. 292 ГПК задължителна съдебна практика – ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК, с която е уеднаквена противоречивата съдебна практика по тях. Съгласно нея е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 Закона и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 Закона (отм.). В случая по поставените правни въпроси въззивният съд е изхождал от тази задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл. 4 Закона (отм.) обвързва отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи обосновано предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването му. В тази връзка имуществото, което се отнема по Закона (отм.) трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяването на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник, като съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. В случая въззивният съд е взел предвид характера на установената престъпна дейност, свързана с трафик на хора и изнудване и възможността за реализиране на значителни парични средства от същата, както и обстоятелството, че процесното имущество е придобито в близък времеви период – преди и след момента на установяване на престъпната дейност, поради което е обосновал основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на И. М. Х. , тъй като в хода на производството по делото не са установени законни източници за неговото придобиване. Този основен извод на съда е в съответствие, а не в противоречие с приложената задължителна съдебна практика, уеднаквена с приетото ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК. Непълнотата на мотивите досежно обосноваването на причинната връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, в това число и по отношение на отнетия от ответницата М. И. имот, фактическото препращане към мотивите на първоинстанционното решение в тази част без излагане на свои собствени мотиви, са въпроси, относими към преценката за обосноваността и правилността на въззивното решение, които са извън обхвата на фазата по селекция на касационните жалби. В тази връзка касаторите не са поставили в изложенията си такива процесуалноправни въпроси, а съдът не може служебно да формулира и се произнася без надлежно сезиране предвид диспозитивното начало в гражданския процес.
Не е правен по смисъла на чл.280 ГПК поставеният в изложението на касатора И. М. Х. въпрос : „Ако при установяване размера на прихода на лицето, извършило престъпна дейност, същият е бил изчислен заедно с дохода на лицето, с което фактически съжителства, следва ли да се определят разходите като общи или следва разходите да се поделят между двете лица и едва след това да се прави съпоставка между приходи и разходи.“ Следва да се подчертае, че въпроси, привързани към доводите на касатора за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че не е установено и поддържаното допълнително основание по чл.280 т.3 ГПК. Твърдението за липса на съдебна практика не е достатъчно да обоснове извод, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно по въпроса е налице задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по касационните жалби на ответниците.
Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и по жалбата на Комисията. Повдигнатият в изложението въпрос: „Предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4 ЗОПДИППД /отм./ наличието на претендираната сума в имуществото на ответника към момента на подаване в съда на мотивираното искане на Комисията“ е обуславящ решаващите изводи на съда, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280 т.1 ГПК. Правното разрешение на въззивния съд по този въпрос не е в противоречие, а е съобразено с разрешението, дадено с приложеното Решение № 187 от 26.07.2011г. по гр.д. № 1557/2010 г. на III г.о. на ВКС, в което се приема, че по реда ЗОПДИППД(отм.) се отнема само налично имущество. Съдебната практика е константна в разбирането си, че хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) урежда случаите на отнемане в полза на държавата на налично в патримониума на ответника имущество, придобито от престъпна дейност; а ал. 2 на същата норма касае отнемане на заместващата облага – това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност, сключена с трети добросъвестни лица. Нормите на ЗОПДИППД (отм.), касаещи предметния обхват на отнемането са със санкционен характер, поради което не могат да се тълкуват разширително, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Следва да се отбележи, че интерпретацията на касатора по фактите и доказателствата, съдържаща се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, няма отношение към процедурата по чл. 288 ГПК. Несъгласието на страната с фактическите и прави изводи на въззивната инстанция, само по себе си, не е основание за допускане на касационно обжалване, както е прието с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и многократно е разяснявано. От значение е какво е постановил въззивният съд в обжалваното решение, съответно при изграждане на фактическите и правни изводи – дал ли е разрешение по правен въпрос, който противоречи на задължително тълкуване, или по същия въпрос се установява противоречива съдебна практика, или разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Ето защо, в случая по поставения правен въпрос не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърденията на Комисията, касаещи неправилността на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалният закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход всяка от страните следва да понесе разноските така, както ги е сторила в производството пред настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 21.04.2016 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 479/2015г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: