О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 21.02. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3945 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. М., приподписана чрез адв.С. С. срещу решение № 364 от 24.07.19г., постановено по в.гр.дело № 463/19г.на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 383 от 12.03.19г.,постановено по гр.дело № 3873/18г.на Великотърновския районен съд.С него е изменено, на основание чл.59 ал.9 вр.с чл.127 ал.2 СК,утвърденото с влязло в сила решение № 447 от 23.04.12г.по гр.дело № 485/12г.на ВТРС споразумение между Ц. Й. М. и С. М. С. относно местоживеенето,упражняването на родителските права,личните отношения и издръжката на малолетната Й. С. С.,като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на бащата, при когото то да живее.Определен е режимът на лични отношения между детето и майката и е присъдена издръжка в размер на 140 лв, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Задължително ли е детето да бъде разпитано и пред въззивния съд,когато страните твърдят нови обстоятелства, настъпили след първоинстанционното решение ; 2.Длъжен ли е съдът по своя инициатива да назначи вещо лице – психолог при наличие на твърдения за родителско отчуждение.
В отговор ответникът по жалбата С. М. С. чрез адв.П. Н. заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че страните са родители на детето Й. С., [дата на раждане] , като мерките за упражняване на родителските права върху детето са уредени с постигнато помежду им споразумение,което е утвърдено с влязлото в сила решение № 447 от 23.04.12г.по гр.д.№ 485/12г.на ВТРС.Съгласно споразумението местоживеенето на детето е определено при майката,на нея е предоставено упражняването на родителските права,определен е режим на лични отношение с бащата и той се е задължил да заплаща за дъщеря си месечна издръжка в размер на 90 лв.От събраните по делото доказателства съдът е приел,че детето е завършило учебната 2018/2019 година с отличен успех; месечният облагаем доход на бащата за периода м.ноември 2017 – м.декември 2018г.е в размер на 276.42 лв, а този на майката е в размер на 610.15 лв.Констатациите в социалния доклад са, че страните живеят в наследствени жилища,като бащата живее в [населено място], а майката – в гр.В.Т.. Двамата имат по още едно дете,като и двете са по 9 години.В жилищата на страните се поддържат много добри хигиенно –битови условия за живот и има обособена детска стая.Преимуществено детето живее при майка си, но прекарва значително време и при баща си.Й. е емоционално привързана и към двамата си родители,но е споделило пред социалните работници,че желае да живее при баща си,при когото се чувства по-спокойна.С майка си често има конфликтни ситуации по дребни поводи от битов характер.В заключение е посочено,че не са установени рискови фактори в семейната среда и на двамата родители,като всеки от тях е изразил желание да отглежда и възпитава детето.
След анализ на свидетелските показания е прието за установено,че между майката и детето са налице конфликтни отношения,които са довели до липса на душевен комфорт у детето,когато то живее при нея.Скандалите помежду им са свързани предимно с възлагане на домакинската работа и се дължат на избухливия характер на ответницата. При част от конфликтите ответницата гони децата от дома им, като последният случай е бил на 28.11.18г.и повод за него бил незатворена врата на хладилника.
Изслушана по реда на чл.15 ЗЗДет. Й. е заявила,че отношенията с баща й са винаги добри,че той се интересува от нея и с него се чувства спокойна.Не се чувства така при майка си,която прави скандали от най-дребните неща.Детето изрично е заявило,че желае да живее с баща си,който я разбира по-добре от майка й.
Двамата родители са изслушани от първоинстанционния съд по реда на чл.59 ал.6 СК,като са направили изявления и пред въззивния съд.И двамата са заявили,че желаят да се грижат за детето Й..И двамата посочват,че детето живее при баща си от м.февруари 2019г.до момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд.Бащата е заявил,че иска да упражнява родителските права ,за да може детето да живее на по-спокойно място и също,че не желае да препятства дъщеря си да се среща с майка си.Майката не е оспорила факта,че имат конфликти с детето, които според нея се дължат на възрастта му.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.59 ал. СК за изменение на мерките по упражняване на родителските права и местоживеенето на детето поради влошаване на условията при родителя,на когото то е предоставено,тъй като е настъпила негативна промяна в отношенията между тях.Съобразен е интересът на детето,който изисква то да живее в обстановка на спокойствие,за да може да продължи образованието си, да се чувства сигурно и защитено, както се чувства докато е под грижите на баща си в неговия дом.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,намира че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. По повдигнатите въпроси по реда на чл.290 ГПК са постановени решения на ВКС / р.№ 19 от 15.02.19г.по гр.д.№ 2578/18г.на ІV г.о.; р.№ 244 от 15.07.15г.по гр.д.№ 7234/14г.на ІV г.о.; р.№ 222 от 24.06.15г.по гр.д.№ 6894/14г.на ІV г.о.; р.№ 111 от 28.05.18г.по гр.д.№ 4185/17г.на ІV г.о.; р.№ 240 от 23.10.19г.по гр.д.№ 414/19г.на ІV г.о. и др./,в които е прието ,че съгласно чл.59 ал.6 изр.1 СК съдът е длъжен да изслуша родителите ,както и децата при условията на чл.15 от Закона за закрила на детето, да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане” и ако е уместно, може да изслуша и други лица.При наличието на данни по делото за родителско отчуждение,съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения с другия родител,без да изслуша вещо лице – психолог,който да установи личен преглед на детето и да разговаря с родителите и другите лица,които полагат грижи за него.
В разглеждания случай няма твърдения за родителско отчуждение, поради което за въззивния съд не имало задължение служебно да назначи психологическа експертиза.Въззивният съд е приел,че родителските права следва да се упражняват от бащата, не защото майката не притежава необходимия родителски капацитет, а защото трябва да се вземе най-доброто решение за детето, което изрично е заявило пред съда желанието се да живее при баща си, където се чувства обгрижвано и спокойно.
Отговор на въпроса : Задължително ли е детето да бъде разпитано и пред въззивния съд,когато страните твърдят нови обстоятелства,настъпили след първоинстанционното решение, е даден в закона – чл.15 ал.1 от Закона за закрила на детето,чиято правна норма е ясна и не се нуждае от тълкуване.В нея е посочено ,че във всяко административно или съдебно производство,по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст,освен ако това би навредило на неговите интереси.При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд детето е изслушано.Няма пречка, по преценка на въззивния съд,с оглед интереса на детето, за който съдът следи служебно, същото да бъде изслушано повторно и пред него, но в случая не е прието наличието на нови съществени обстоятелства, които да налагат това.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв съгласно договор за правна помощ и съдействие от 10.10.19г.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 24.07.19г.,постановено по в.гр.дело № 463/19г.на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. Й. М., с ЕГН [ЕГН] да заплати на С. М. С., ЕГН [ЕГН] сумата 400 лв /четиристотин/разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.