О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 22.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 775/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета на общината инж. Кр. П., против решение № 365 от 16.07.2012 г. по гр.д. № 262/2012 г. на Врачанския окръжен съд. С него е отменено решение № 22 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 366/2011 г. на Районен съд- [населено място] и е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на [община], че [фирма]- [населено място] е собственик на следните недвижими имоти, построени в парцел І, пл.№ 991, кв. 69 по плана на [населено място]: тенискорт с площ 1976 кв.м, футболно игрище с площ 7 300 кв.м, външна тоалетна с площ 28 кв.м, склад с площ 32 кв.м, алеи, писти и сектори за зрители с площ 5 670 кв.м, представляващи подобрения в обект “Парк за отдих и спорт”- [населено място], подобект на “Завод за стоманени телове и въжета”/ ЗСТВ/- [населено място].
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
За да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като същевременно е разрешил същия и в противоречие с практиката на ВКС. Формулираният в изложението правен въпрос е за правото на собственост на едноличните търговски дружества, образувани с държавно имущество през 1991 г. при действието на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, по отношение на имотите, включени в баланса на преобразуващите се предприятия и за приложимостта на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма]- [населено място] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът [фирма]- [населено място] е правоприемник след преобразуване и приватизация на Завод за стоманени телове и въжета- [населено място]. Спорните по делото обекти – стадион тартанова настилка, тенис корт, футболно игрище, външна тоалетна, склад, алеи, писти и сектори, представляват “Парк за отдих и спорт”, който е бил построен като подобект към обект “Завод за стоманени телове и въжета” и приет с акт образец 16 от приемателна комисия на 23.07.1982 г. В този протокол като инвеститор на подобекта е посочен ЗТСВ – [населено място].
ДФ” М.” е образувана на основание чл. 11, ал.3, т.1,б.”а” от Указ № 56 за стопанската дейност с решение на Министерския съвет и е регистрирана с решение от 14.04.1989 г. по ф.д. № І-4/89 г. на Врачанския окръжен съд като правоприемник на активите и пасивите на Предприятие за стоманени телове и въжета- [населено място] по баланса към 28.02.1989 г. Държавната фирма е преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно имущество [фирма] с разпореждане № 27 от 04.05.1993 г. на Министерския съвет, като дружеството е поело активите и пасивите на държавната фирма по баланса към 31.12.1991 г. Изслушана е съдебно- счетоводна експертиза, която е дала заключение, че в този баланс са били включени като дълготрайни материални активи и процесните обекти.
Обстоятелствата, че процесните сгради и съоръжения са изградени като част от “Парк за отдих и спорт”, който има статут на подобект към ЗСТВ – [населено място], както и че праводателят на ищеца е бил инвеститор на този подобект, са преценени от въззивния съд като достатъчни да се направи извод, че същите са били предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие. Били са заведени в баланса на предприятието, а през 1989 г. са включени в уставния фонд на държавната фирма, поради което по аргумент от § 7, ал.2 ЗМСМА не са преминали в собственост на общината. През 1993 г. сградите и съоръженията са включени в капитала [фирма] и при липса на доказателства към момента на приватизация на дружеството да са извадени от капитала му, е приел, че ищецът се легитимира като техен собственик.
За да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения в изложението правен въпрос, касаторът се е позовал на решение № 162 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 2989/08 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 96 от 06.07.2010 г. по т.д. № 886/09 г. на ВКС, ТК, І т.о.; решение № 44 от 03.08.2010 г. по т.д. № 678/09 г. на ВКС, І т.о.
С решение № 44 от 03.08.2010 г. по т.д. № 678/09 г. на ВКС, І т.о. е прието че, фактическият състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ изисква кумулативната даденост на следните елементи: наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно имущество; това имущество да е отстъпено за стопанисване или управление от държавно предприятие, което към момента на преобразуването му в търговско дружество има правото на оперативно управление върху него; с акта на държавния орган за преобразуване имуществото де е включването в капитала на дружеството, освен ако в акта на преобразуването не е предвидено нещо друго.
В същия смисъл е и решение № 96 от 06.07.2010 г. по т.д. № 886/09 г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че преобразуваното търговско дружество придобива собствеността при условията на частно правоприемство само ако имотът е бил собственост на държавата, респ. общините. Фактическият състав на придобиване право на собственост по чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ изисква наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество, отстъпването на това имущество за управлението и стопанисването му от държавно предприятие, което в момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, включването в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и съответствието на това право с акта на преобразуването му, т.е. в акта за преобразуване да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество.
Доколко в мотивите на обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения относно наличието на всеки от посочените по – горе елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, не може да се приеме, че произнасянето му е в противоречие със формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Приел е, че процесните сгради са част от “Парк за отдих и спорт”, който е изграден като подобект към основния обект Завод за стоманени телове и въжета- [населено място], с инвеститор ЗСТВ, което сочи, че същите са предоставени за стопанисване и управление на това държавно предприятие. Били са заприходени в баланса на предприятието и включени съответно в уставния фонд на държавната фирма “М.” към момента на преобразуването й в [фирма]. Изрично е посочил, че няма данни по делото за изваждане с акта за преобразуване или към момента на приватизация на дружеството на имущество от капитала му. Правилността на тези изводи и съответствието им със събраните по делото доказателства не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
При наличието на задължителна съдебна практика по поставения от касатора правен въпрос, формирана чрез решения на ВКС по чл. 290 ГПК, не е налице и основанието на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365 от 16.07.2012 г. по гр.д. № 262/2012 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: