О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 22.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2705 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 163 от 13.06.2017г. по в.т.д.№ 188/2017г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решението по т.д. № 852/2015г. на Пловдивския ОС. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за обявяване за нищожен, на основание чл.26,ал.2,предл.първо ЗЗД, договорът за учредяване на ипотека, предмет на нот.акт № 190 от 19.09.2013г., с който [фирма] учредява в полза на [фирма] ипотека върху собствения на дружеството недвижим имот -самостоятелен обект в сграда – дял „Б” с предназначение за склад, подробно описан в нотариалния акт, за обезпечаване на вземанията на [фирма] по договор за кредит № 253 от 19.09.2013г. с кредитополучател [фирма] и съдлъжници – Г. Н. Б. и ипотекарния длъжник [фирма]. Отхвърлен е и обективно съединения иск за отмяна на нотариалния акт на основание чл.537 ГПК.
Касаторът счита решението за „неправилно и незаконосъобразно”. Поддържа, че съдилищата не са се произнесли по всички искове, така, както са предявени. Изложени са и съображения за съществени процесуални нарушения във връзка с доклада, с отказа на въззивната инстанция, в изпълнение на задълженията си при необходимост от специални знания, да допусне нова експертиза със същата задача. Оспорва правилността на извода, че към момента на учредяване на ипотеката за ипотекираните дялове е имало одобрен инвестиционен проект.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по процесуалноправните въпроси:
1/ За съдържанието на доклада по чл.146 ГПК, задължението на съда да укаже за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства и възможността те да направят доказателствени искания и правомощията на въззивната инстанция при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована с цитирани и приложения решения на ВКС.
2/ За задълженията на въззивната инстанция при непълен или неточен доклад и за дължимата преценка дали първоинстанционния съд е извършил надлежните процесуални действия във връзка с доклада при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
3/ За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички заявени от страната доводи и възражения при същата допълнителна предпоставка.
4/ За задължението на съда да допусне експертиза, ако страните са поискали това, както и за задължението му служебно да назначи такава и да следи дали заключението е пълно, ясно, обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача при същата допълнителна предпоставка, чието наличие е аргументирано с позоваване на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и други цитирани решения по чл.290 ГПК.
5/ При твърдяно несъобразяване със същото тълкувателно решение се иска допускане на обжалването по въпроса за задълженията на въззивния съд при направено оплакване за процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, да събере доказателства /експертиза/, при което делото е останало неизяснено от фактическа страна.
6/За задължението на въззивния съд да установи фактическата обстановка като обсъди в всички допустими и относими доказателства, както и всички възражения и доводи на страните поради противоречие на обжалваното решение с цитирани актове по чл.290 ГПК.
7/ Следва ли въззивният съд да прояви активност с оглед задълженията си по чл.7, ал.1 и чл.10 ГПК при попълването на делото с доказателства поради несъответствие на предприетите действия от въззивната инстанция с дадения отговор на правния въпрос в решения по гр.д.№ 177/2010г. на ВКС 2 гр.отд.
8/ Какво трябва да се докаже при твърдение за нищожност на учредяване на договорна ипотека поради невъзможен предмет на основание чл.26,ал.2,предл.първо ЗЗД във вр. с чл.167,ал.2 ЗЗД като се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с ТР №3 от 28.06.2016г. по тълк.дело № 3/2014г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Отговор от ответниците Г. Б. и [фирма] не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът е твърдял, че описаният в нотариалния акт като обособен самостоятелен обект – дял Б, е включен в приетия от Е. съвет по устройството на територията при [община] /съгласно Протокол № 15 от 30.03.2005г./ представен проект за реална доброволна делба за обособяване на самостоятелни дялове от съществуваща сграда в [населено място] – бивш тютюнев склад като самостоятелен обект. Твърдял е, че към момента на учредяването на ипотеката през 2013г., имотът не съществува, тъй като обособяване реално/фактически не е осъществено, не е издавано разрешение за строеж, поради което учредяването на ипотеката е нищожна сделка поради липса на предмет и поради противоречие с императивната норма на чл.202 ЗУТ; че при липса на договор за доброволна делба, с който да се индивидуализират дяловете, нотариусът не е имал основание да одобри сделката, но и самата доброволна делба би била нищожна поради липса на предмет поради нереализираното фактическо разделяне; позовал се е на невъзможност описаният имот да възникне, тъй като възложителят не направил искане за издаване на разрешение за строеж и проектът е изгубил правното си значение на основание чл.145,ал.4 ЗУТ, т.е. към момента на сделката няма одобрен инвестиционен проект. Поддържано е, че договорът е нищожен поради липса на предмет, поради липса на поединично определен имот и поради липса на тъждество на имота.
Първоинстанционният съд е допуснал изслушването на техническа експертиза, която е дала отговор на всички поставени от ищеца въпроси. Експертизата е приета без възражения от ищеца /несъгласие с някои констатации е изразила банката/. Не е уважила искането на ищеца за представяне на идейните проекти от 2007г. и 2009г. като е приела искането за преклудирано. Съображенията в решението на първоинстанционния съд, с които е отхвърлен искът са основани на неустановяване от ищеца наличието на фактическа невъзможност за обособяване на дяловете по одобрения идеен проект от 2005г. и на даденото в тълкувателно решение по тълк.дело 3/2014г. на ОСГК на ВКС разрешение – че дори без наличие на идеен проект, сделката за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот не е нищожна поради липса на предмет, ако е възможно фактическото им обособяване като самостоятелни обекти, съобразно изискванията на действащия устройствен закон; че правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот е налице, когато при сключването на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяването на тази част. Съставът на ОС е акцентирал на факта, че такъв идеен проект е бил одобрен, той е съществувал към момента на сделката и е бил валиден /не е твърдяна нищожността или унищожаемостта на административните актове по одобряването му/.
Въззивната жалба съдържа оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест и допуснати съществени процесуални нарушения при попълването на делото с доказателства. Въззивната инстанция е оставила без уважение доказателственото искане в жалбата за допускане на нова експертиза със същата задача, както и не е допуснала неуваженото от окръжния съд искане по чл.192 ГПК за изискване от третото неучастващо лице – [община] на последващите одобрени инвестиционни проекти.
Съставът на АС е обсъдил безспорните факти по делото, че през февруари 2005г. собственикът на сградата [фирма] се снабдил с инвестиционен проект за разделянето на сградата на пет отделни, независими и фактически обособени обекти – проектирани за в бъдеще отделни дялове, наименувани в одобрения и съгласуван /съгласно действащите към момента норми с Протокол № 15 от 30.03.2005г. на ЕСУТ и от Главния архитект/ проект като дял А, дял Б, дял В, дял Г и дял Д. Те били отделно заснети в кадастралната карта и отделно описани в кадастралните регистри, всеки дял с отделен самостоятелен идентификатор на самостоятелен обект в сграда. Отчел е, че именно собственикът на отделно и самостоятелно идентифицираните в кадастралната карта обекти, ги е декларирал като самостоятелни обекти в данъчната служба и същевременно с всеки от тях, правно идентифициран като „дял“, собственикът с поредица от правни сделки със всеки един от тези дялове – новообразувани самостоятелни обекти, а отразенияг в кадастралната карта обект – дял Б с посочена площ, точно разположение и граници, е предмет на процесния договор и върху него собственикът е учредил ипотека в полза на банката.
При тези факти, въззивната инстанция е посочила, че за да бъде установено твърдяното основание за нищожност на сделката /чл.26,ал.2,предл.първо във вр. с чл.167, ал.2 ЗЗД/, ищецът следва да докаже, че към момента на учредяването на договорната ипотека /19.09.2013г./, съществуването и/или изграждането на описания в нотариалния акт недвижим имот е било не само фактически, но и правно невъзможно. Обсъдено е, че предвиденото в идейния проект от 2005г. обособяване на пет отделни самостоятелни обекта от сградата не е било извършено към датата на учредяването на ипотеката, не е извършено и понастоящем; че собственикът на сградата е инициирал одобряването на още два идейни проекта от 2007г. и 2009г. за обособяването на кафе клуб, но тези факти не обосновават извод, че идейният проект от февруари 2005г. е вече технически или правно неосъществим. Посочено е, че е необходима нова административна процедура с оглед разпоредбата на чл.145,ал.4 ЗУТ, но това не означава, че идейният проект от м. февруари 2005г., част от който е обособеният и ипотекиран дял Б, е бил към 2013г. невъзможен за реализация, нито пък, че самостоятелното обособяване на този дял е юридически непреодолимо. Въззивната инстанция е преценила, че извършеният от първоинстанционния съд доклад в процедурата по чл.374 ГПК е изпълнен точно, ясно е разпределена тежестта на доказване в процеса и окръжният съд не е имал никакво основание служебно да търси и събира други доказателства по вече преклудирани в процеса искания на ищеца. Акцентирано е, че установените по делото факти са преценени изцяло в съответствие с разрешенията, дадени в ТР №3 от 28.06.2017г. по тълк.дело № 3/2014г. на ОСГК на ВКС. По тези съображения, въззивната инстанция, споделяйки законосъобразността на крайния извод на ОС, на основание чл. 272 във вр. с чл.271,ал.1 ГПК, е препратила към мотивите на първоинстанционното решение.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Неоснователността пряко произтича от обстоятелството, че в исковата молба ищецът, за да обоснове тезата си за липса на предмет на договора за учредяване на ипотека и за нищожност, на основание чл.26,ал.2,предл. първо ЗЗД във вр. с чл.202 ЗУТ, е навел фактически твърдения, основани единствено на липсата към 2013г. на одобрен инвестиционен проект за обособяване като самостоятелен обект на частта от имота – дял Б, предмет на нотариалния акт. Ищецът не е поддържал, че към момента на сделката – 2013г., предметът й е фактически или правно невъзможен т.е., че предметът не може да възникне в правната действителност или че за неговото възникване съществува непреодолима правна пречка. Отсъстват фактически доводи, че обособяването на посочената в нотариалния акт част от недвижимия имот е невъзможно да бъде отделена като самостоятелен обект съобразно устройствения закон, че съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част; че е невъзможно обособяването да бъде осъществено по какъвто и да било начин. В Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016г. на ОСГК на ВКС е даден ясен отговор, че в хипотеза /каквато е наведената в обстоятелствата част на исковата молба като единствено фактическо основание на твърдяната нищожност поради липса на предмет/, когато към момента на сключване на сделката инвестиционен проект не е изготвен и не е одобрен, договорът е действителен, но неговият вещен ефект не е настъпил; че разпоредбата на чл.202 ЗУТ не въздига инвестиционния проект като елемент, определящ съдържанието на правните последици, а като елемент, чието проявление е необходимо, за да се осъществи правното действие на сделката; че разпоредбата на чл.26,ал.2, предл.първо ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа или правна невъзможност.
С оглед на даденото задължително за всички съдилища разрешение по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл.26, ал.2,предл.първо ЗЗД и чл.202 ЗУТ, с което въззивното решение е съобразено, допускането на касационното обжалване по поставените въпроси, които са формално въведени и в голямата си част изобщо не съответстват на данните по делото и съставляват оплаквания за процесуални нарушения, не би довело до друг правен резултат. Както се посочи, въведеното от ищеца фактическо основание на нищожността на сделката поради липса на предмет – липсата на одобрен инвестиционен проект за обособяване на реално определена част от недвижим имот, не обосновава само по себе си нищожността. От самите фактически твърдения на ищеца, от които извежда тезата си за липса на предмет – липса на одобрен инвестиционен проект за обособяване на частта от имота следва неоснователността на иска, тъй като в ТР е дадено детайлно разяснение дали ако към момента на сключването на сделката инвестиционен проект не е изготвен или не е одобрен
Оплакването на касатора, че съдилищата не са се произнесли по „всички искове“ не може да бъде предмет на касационната жалба и изложението, тъй като защитата, ако е налице такъв пропуск, не е посредством обжалването.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба в размер на 200лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 163 от 13.06.2017г. по в.т.д.№ 188/2017г. на Апелативен съд П..
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 200лв. разноски за производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: