О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 23.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2438/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.1, т. 2 , във вр. чл. 95, ал. 5 от ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частна жалба на Б. Я. М., подадена против определение № 229 /13.07.2016 г., постановено по т.д. №60/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ, във връзка с реализиране на възможността за касационно обжалване на решение № 41/18.04.2016 г. по т.д. №60/2016 г. на БАС.
Според жалбоподателя М., Бургаският апелативен съд е тълкувал стеснително чл. 24 от Закона за правната помощ. Счита, че разпоредбата следва да се тълкува разширително и да се прилага само в случай, че и двете страни по делото са търговци. Моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважено искането му за предоставяне на правна помощ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното производство пред БАС, настоящата частна жалба на Б. М. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частна жалба е неоснователна, но по следните съображения:
Решаващият съд е констатирал, че делото е търговско по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, тъй като производството е образувано по иск на банка с правно основание чл. 422 ГПК –установителен иск за съществуване на вземане по договор за банков кредит, след проведено заповедно производство, поради което молителят няма право на правна помощ по ЗПрП, доколкото тази възможност е отречена с разпоредбата на чл.24, т.3 ЗПрП.
Към датата на произнасяне по частната жалба е изменена разпоредбата на т. 3. на чл.24 ЗПрП / ДВ бр.13 от 2017г./, съгласно която, в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДПОК, правна помощ по чл.21, т.1,т.2 и т.3 ЗПрП не се предоставя, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на безплатна правна помощ. В случая делото е търговско, но жалбоподателят като физическо лице, за да се ползва от правото на правна помощ по чл.95 ГПК във връзка с чл.24, т.3 ЗПрП / ДВ бр.13 от 2017г./ трябва да отговаря на условията по чл. 23, ал.3 ЗПП. Съдът формира преценката си дали физическото лице има средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, като вземе предвид 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; както и други обстоятелства, които имат значение за имущественото и финансово положение на лицето. Жалбоподателят е представил декларация за материално и гражданско състояние във връзка с чл.83, ал.2 ГПК, идентична с тази по чл. 23, ал.3 ЗПП, в която е декларирал, под страх за носене на наказателна отговорност, че е клинично здрав, не е семеен, няма доходи от заплати, наеми , дивиденти, не получава пенсия, не притежава лека кола, притежаваното недв. имущество е търговски обект в [населено място], източниците му за издръжка са от неговия баща. Представено е удостоверение за декларирани данни, издадено от НАП – Бургас на 12.08.2015г. , че към датата на издаване на удостоверението М. няма регистриран трудов договор и няма подадена декларация към 12.08.2015г. за доходи.
Доколкото в случая може да се приеме, че се търси безплатна правна помощ за процесуално представителство, то такава по закон се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. Настоящият състав на ВКС, ТК приема, че не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Молителят е в трудоспособна възраст – роден е 1973 г., няма здравословни проблеми, които биха го затруднили при намиране на работа, няма задължения към други лица – съпруга, деца, родители, които да се нуждаят от издръжка. Като трудоспособно лице той може да реализира доходи. Посочените обстоятелства са от значение за преценката за предоставяне на правна помощ, поради което настоящият състав на ВКС, ТК, І т.о. намира за неоснователна молбата за предоставяне на правна помощ за подаване на касационна жалба.
По изложените съображения, отказът на Бургаският апелативен съд ще следва да бъде потвърден.
Съгласно чл. 283, който препраща към чл. 259, ал.2, 3 и 4 ГПК, срокът за касационно обжалване се прекъсва с подаване на молбата за правна помощ и не тече докато молбата се разглежда. С постановяване на определението по настоящото дело, за молителя започва да тече нов срок по чл.283 ГПК за подаване на касационна жалба. С оглед на обстоятелството, че молителят има право на касационна жалба, насроченото за закрито заседание т.д. №2439/2016г., образувано по касационна жалба на [фирма], ще следва да се пренасрочи за 1.06.2017г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 229 от 13.07.2016 г., постановено по т.д. № 60 по описа за 2016 г. на Бургаски апелативен съд, т.о.
Насрочва т.д. № 2439/2016г. за разглеждане в закрито заседание по чл.288 ГПК за 1.06.2017г.
Определението е окончателно.
Определението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: