О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 24.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18. 02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 83/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Г. К. К., от[населено място] кладенци, чрез адвокат К. М., с вх.№ 69369 от 11.10.2010 год. на С. градски съд, срещу Определение №12356 от 10.08.2010 год. по ч.гр.д.№8922/2010 год. на С. градски съд, ГО, ІІг състав, с което е потвърдено Определение от 14.05.2010 год. по гр.д.№49485 год. на С. районен съд, І ГО, 39 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, за присъждане на направените от него разноски по делото. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че са налице и двете предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК за възлагане върху ищеца на направените от него разноски, а именно: освен безспорното признаване на иска от ответника, той не е и дал повод с поведението за завеждането на иска от жалбоподателя с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за установяване, че договорът от 29.02.2008 год. за предоставяне потребителски кредит от О. на Ю. М. Е. в частта, с която като поръчител е посочен жалбоподателя Г. К., е неистински документ.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.78, ал.2 ГПК, защото не е налице и втората от кумулативно дадените предпоставки за възлагане на разноските върху ищеца – т.е. освен признаването на иска, нужно е и ответникът да не е дал повод с поведението си за завеждането на делото. В изложението си по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК се позовава на липсата на съдебна практика относно понятието „не е дал повод за завеждането на делото” .
Ответникът О. оспорва основанията за достъп до касация , а по същество основателността на частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определние не следва да се допуска до касационно обжалване.
Частният жалбоподател не е формулирал общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- а именно да посочи значимия за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос. Позоваването на липса на практика по законово определената предпоставка за възлагане на разноските върху ищеца/чл.79, ал.2 ГПК/ не представлява формулиране на такъв въпрос. Той следва да се изведе от предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и съобразно който съдът е направил своите правни изводи. Прекопираните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното определение, поради наличието на правен интерес за жалбоподателя от предявяване на установителния иск, не представляват посочването на общото основание за достъп до касация. Доводите за неправилност на обжалваното определение биха могли да се квалифицират като евентуални основания за касационно обжалване по смисъла на чл.284, т.3 ГПК, но не и същевременно като основания за селектиране на частната касационна жалба. При това жалбоподателят не цели произнасяне по въпроса съществува ли връзка между правния интерес от предявяване на иска и поведението на ответната банка в този процес, а изразява несъгласието с направените вече изводи на решаващия съд по този въпрос.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация- вероятно това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като жалбоподателят се е позовал само на значението на произнасянето на ВКС по понятието „ не е дал повод за завеждане на делото” за правилното прилагане на закона ВКС, без да се позовава на значението му и за развитие на правото. Допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, само когато са налице двете, дадени в кумулативна връзка предпоставки, а именно разрешаването на правния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Нормата на чл.78, ал.2 ГПК е аналогична на тази на чл.65, ал.2 ГПК, отм., по която има формирана съдебна практика и е била предмет на обсъждане в правната теория, поради което настоящето произнасяне на ВКС не би допринесло за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №12356 от 10.08.2010 год. по ч.гр.д.№8922/2010 год. на С. градски съд, ГО, ІІг състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: