О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 24.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 21 февруари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 442/ 2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ст. С. в качеството му на пълномощник на Д. М. Д., против решение № 1386 от 19.11.2010 г. по в.гр.д. № 1562/2010 г. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 69 от 24.01.2011 г. по същото дело. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Като съществени са изхода на спора са поставени въпросите относно приложението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и относно придобиване на собственост върху подлежащи на възстановяване земеделски земи с изтичане на кратка придобивна давност. За да обоснове твърдяното противоречие, касаторът се е позовал на решение № 496 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 905/08 г. на ВКС, І г.о., решение № 204 от 07.05.2007 г. по гр.д. № 3158/05 г. на ВКС, ІV г.о. решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д. № 1623/09 г., определение № 661 от 1.07.2010 г. по гр.д. № 1808/09 г. на ВКС, І г.о., определение № 665 от 27.07.2009 г. по гр.д. № 515/09 г. на ВКС, ІІ г.о. и решения на Варненския окръжен съд.
Ответниците по касация Ф. Д. Г., Г. Х. Г. и Р. Х. Х. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез техния пълномощник адв. Д. С. изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 1140 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 9877/07 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. М. Д. против [фирма], Р. Х. Х. и Г. Х. Г. иск за установяване, че ответниците не са собственици на лозе от 1.4 дка в местността “К.” в землището на [населено място], кв. В., представляващо ПИ № 1303 по ПНИ на СО “А. мак”. Със същото въззивно решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният Д. М. Д. против Ф. Д. Г., Х. Г. Х., Р. Г. М., заместена в процеса от своите наследници Ф. Д. Г. и В. А. М., иск за установяване, че ответниците не са собственици на описания по- горе недвижим имот и в тази част производството по делото е прекратено.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 953 от 08.07.2003 г. на ОСЗГ- [населено място] е признато право на собственост на наследниците на А. К. А. в съществуващи / възстановими/ стари реални граници върху лозе с площ 3 дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. варна, м. “К.”, като е посочено, че собствеността ще се възстанови при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Приел е, че част от признатия за възстановяване имот е идентичен с лозето от 1.4 дка, предоставено от Т. комисия на Ф. Д. Г. в замяна на лозето й в м.” К. тепе”, включено блок на ДЗС, за което е бил издаден констативен нотариален акт № 4, т.VІ, дело № 1700/1964 г. През 1984 г. Ф. Г. дарила на сина си Х. Г. Х. 800 ид. части от придобития по замяна имот, без намиращата се в него постройка. С нотариален акт № 127, т.ІІІ, дело № 386/2005 г. дъщерята на Ф. Г. – Р. М. дарила на съсобственика си – нейния брат Х. Х. собствените си 600 ид. части от имота, като при сключване на сделката се е легитимирала с нотариален акт № 86/1971 г. През 1997 г. Х. Х. придобил по дарение от Ф. Г. вилната сграда, построена в имота. Впоследствие през 2007 г. същият продал на [фирма] идеални части от този имот.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че предявеният отрицателен установителен иск е неосноватален, защото имотът е придобит от Ф. Г. по замяна от Т. комисия и тъй като с него са били извършени разпоредителни сделки преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, съгласно чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, замяната е запазила действието си.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси. Първият, свързан с предпоставките, при които се запазва действието на извършените по реда на ЗТПС замени на земеделски земи при условията на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, е обуславящ крайния резултат на делото, но твърдението на касатора същият да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата, не е подкрепено с посочване и представяне на решения на ВКС, съставляващи задължителна съдебна практика или на други влезли в сила съдебни решения, постановени във връзка с приложението на цитираната правна норма. Освен че няма данни решение № 775 от 09.03.2010 г. по гр.д. № 872/07 г. и решението от 15.03.2010 г. по гр.д. № 2072/09 г. на Варненския окръжен съд да са влезли в сила, при съпоставка на изложените в тях мотиви с тези в обжалваното въззивно решение, не се налага извод за противоречиво разрешаване на този въпрос.
Вторият въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е свързан с възможността подлежащ на възстановяване земеделски имот да се придобие с изтичане на кратката 5- годишна давност. Този въпрос не е разгледан от въззивния съд, той е извън изложените от него правни съображения за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. Съдът не е обсъждал направеното от ответниците възражение за придобиване на спорния имот на основание придобивна давност, тъй като е достигнал до извод, че са налице предпоставките на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, при които извършената от Т. комисия замяна е запазила действието поради извършените с придобития по замяна имот преди влизане в сила на ЗСПЗЗ разпоредителни сделки. Поради това поставеният от касаторите правен въпрос не е от значение за изхода на делото, следователно – не може да обоснове достъп до касационно обжалване.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1386 от 19.11.2010 г., поправено с решение № 69 от 24.01.2011 г., по в.гр.д. № 1562/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: