1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 25.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 287 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] против Определение № 206 от 17.11.2014г. по в.т.д.№ 101/2014г. на АС Търново, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, възложени в негова тежест.
С частната жалба се иска отмяната на определението като неправилно и намаляване на присъденото в полза на ищците адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
С писмен отговор ищците Е. Т., Т. Т. и М. Т. оспорват основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е съобразила, че искането на страната, инициирала производството по чл.248 ГПК е било за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на ищците с решението, постановено в производството по чл.258 сл.ГПК, образувано по въззивна жалба на [фирма], с което е било потвърдено първоинстанционното решение. Приела е, че спорът е с фактическа и правна сложност, с което е обоснован изводът за неоснователност на искането за приложението на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК.
Неоснователно е поддържаното в частната жалба твърдение за неправилност на определението. Въззивната инстанция е обсъдила довода за приложението на чл.78,ал.5 ГПК. Изводите следва да бъдат споделени. Предмет на подадената от застрахователното дружество въззивна жалба е уважаването на исковете на всеки един от ищците, предявени на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. като въззивникът е оспорвал наличието на всеки един от елементите, обуславящ възникването на задължението за застрахователно плащане. Мотивите на въззивната инстанция са изложени на седемнадесет страници. Необяснима е тезата на жалбоподателя, че договореното и заплатено от всеки един от тримата въззиваеми адвокатско възнаграждение от по 3 000лв. е прекомерно, а същевременно възнаграждението, заплатено на процесуалния представител на дружеството, което е било включено в искането на тази страна за разноски е в размер на 3 564лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 206 от 17.11.2014г. по в.т.д.№ 101/2014г. на АС Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: