4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 25.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 785 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 57 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 4054/2018 г. на Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 24155 от 16.08.2018 г., подадена от Р. К. Б. от [населено място] против решение № 1260 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1249/2018 г. на Варненски окръжен съд.
Частна жалба против определението на Върховния касационен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Р. К. Б. от [населено място].
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима – обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 4388/2017 г. по описа на Варненски районен съд е образувано по искова молба, подадена от Р. К. Б. от [населено място] против „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, [населено място], и „Булминерал“ АД – в несъстоятелност, [населено място]. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3883.46 щатски долара, съставляваща сбор от незаплатени трудови възнаграждения за месец януари 2015 г. в размер на 858.32 щатски долара, за месец април 2015 г. в размер на 693.26 щатски долара, за месец май 2015 г. в размер на 1386.52 щатски долара и за месец юни 2015 г. в размер на 945.36 щатски долара, както и обезщетение в размер на законната лихва върху отделните месечни трудови възнаграждения в общ размер на 411.34 щатски долара (формирана както следва: 119.18 щатски долара – лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за месец януари 2015 г., за периода от 22.01.2015 г. до 03.06.2016 г.; 66.95 щатски долара – лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение за месец април 2015 г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016 г.; 133.91 щатски долара – лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение за месец май 2015 г., за периода от 23.06.2015 г. до 03.06.2016 г.; 91.30 щатски долара – лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение за месец юни 2015 г., за периода от 23.06.2015 г. до 03.06.2016 г.), ведно със законната лихва върху неизплатената част от главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. С решение № 607 от 16.02.2018 г. съдът се е произнесъл по съществото на така предявените искове, като е приел, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността само на ответника „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, а по отношение на ответника „Булминерал“ АД – в несъстоятелност исковете са отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 1260 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1249/2018 г. на Варненски окръжен съд.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 24155 от 16.08.2018 г. от Р. К. Б.. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, поради което я е оставил без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение № 57 от 21.01.2019 г., постановено по гр. д. № 4054/2018 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, счита, че частната жалба е частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева.
Съгласно установената практика по приложението на чл. 128, т. 2 КТ при предявяване на иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение по конкретно трудово правоотношение за определен период, предявеният иск е един. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК размерът на цената на иска по искове за периодични платежи за определено време е сборът на всички платежи.
Видно от исковата молба, в случая ищцът е предявил два обективно съединени иска по чл. 128, т. 2 КТ за следните суми: 858.32 щатски долара – незаплатено трудово възнаграждение за месец януари 2015 г., дължимо по трудов договор от 29.09.2014 г., и 3025.14 щатски долара – незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015 г., дължими по трудов договор от 15.05.2015 г. Цената на исковете, изчислена в лева съгласно курса на Българската народна банка към датата на предявяването им (06.06.2016 г.), е съответно 1479.19 лева и 5213.38 лева.
Предвид изложеното, решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) само по втория иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3025.14 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015 г., дължими по трудов договор от 15.05.2015 г. и по обусловения от него иск по чл. 86 ЗЗД.
В частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане по отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 858.32 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месец януари 2015 г., дължимо по трудов договор от 29.09.2014 г., и по обусловения от него иск по чл. 86 ЗЗД, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 57 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 4054/2018 г. на Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 24155 от 16.08.2018 г. по отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 858.32 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месец януари 2015 г., дължимо по трудов договор от 29.09.2014 г. и по обусловения от него иск по чл. 86 ЗЗД.
ОТМЕНЯ определение № 57 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 4054/2018 г. на Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, в частта му, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 24155 от 16.08.2018 г. по отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3025.14 щатски долара, съставляващи незаплатено трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2015 г., дължими по трудов договор от 15.05.2015 г., и по обусловения от него иск по чл. 86 ЗЗД
ВРЪЩА делото на състава на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за продължаване на съдопроизводствените действия в отменената част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: