О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 25.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от съдията Камелия Маринова гр.дело № 1845 по описа за 2015 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1050443 от 12.12.2014 г. на К. И. Б. за отмяна на влязлото в сила решение от 5.02.2003 г., постановено по гр.д. № 10256 по описа за 2002 г. на Софийски районен съд, 27-ми състав, оставено в сила с решение от 3.10.2006 г. по гр.д. № 3809/2003 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав за отхвърляне на предявения от К. И. Б. против [фирма] иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД общо за сумата 210 лв., обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
С определение № 84 от 15.05.2015 г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2014 г., т.8 на ОСГТК на ВКС по въпроса допустима ли е при действието на ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./. Тълкувателното решение е постановено на 31.07.2017 г., поради което делото следва да бъде възобновено.
Съставът на ВКС констатира, че решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 3.10.2006 г. с постановяването на окончателното въззивно решение при действието на ГПК от 1952 г.-отм., чл.232, ал.1 от който предвижда, че молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на основанието за отмяна, но не по-късно от една година от възникването му, а ако то предхожда решението, началния момент на срока е влизане на решението в сила.
С Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г., т.8 на ОСГТК е дадено тълкуване относно допустимостта на молба за отмяна, подадена след изтичане на срока по чл.232, ал.1 ГПК-отм., а именно, че недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./.
В случая се твърди, че новооткритото обстоятелство е липса на просрочия по активни и погасени кредити към 27.01.1999 г., т.е. касае се за обстоятелство съществувало по време на висящността на спора, поради което едногодишния срок по чл.232, ал.1 ГПК е започнал да тече с влизане на решението в сила и е изтекъл на 3.10.2007 г. Молбата за отмяна, по която е образувано настоящото дело е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане е производството по делото прекратено.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по настоящото гр.д. № 1845 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 1050443 от 12.12.2014 г. на К. И. Б. за отмяна на влязлото в сила решение от 5.02.2003 г., постановено по гр.д. № 10256 по описа за 2002 г. на Софийски районен съд, 27-ми състав, оставено в сила с решение от 3.10.2006 г. по гр.д. № 3809/2003 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 1845 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на К. И. Б. пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: