5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
[населено място] , 27,05,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесети май , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1121 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните :
Касаторите – консорти в К. „ А. И. и В. „ – [фирма] и [фирма] – обжалват решение № 1381 / 20.07.2012 год. по т.д.№ 3537 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав , в частта в която със същото е частично потвърдено постановеното първоинстанционно решение № 818 / 22.07.2011 год. на Софийски градски съд, ТО , VІ – 11 състав , по т.д.№ 656 / 2010 год. , за отхвърляне предявените от тях против М. обективно кумулативно съединени искове, както следва : с правно основание чл.92 ЗЗД – за разликата между уважените от въззивния съд 1855,86 евро до претендираните 3 053, 20 евро – неустойка за забавено изпълнение задължението за заплащане на авансова вноска от 34 700 евро, по Договор BG 3 за Л. 3 , за периода 24.05.2009 г. – 02.09.2009 г. и за разликата между уважените 12 565, 20 евро до претендираните 38 529 евро – неустойка за забава в издължаването на авансово дължима вноска от 911 991 евро, по Договор BG 1 за Л. 1 , за периода 25.04.2009 год. – 02.09.2009 год. , както и за претендираните обезщетения за забава в издължаване на неустойката от 38 529 евро , в размер на 1 044,77 евро , за периода 24.11.2009 год. – 26.02.2010 год. и за сумата от 6,69 евро , обезщетение за забава в издължаване присъдената от въззивния съд неустойка в издължаването на финално плащане от 28 494 евро , по първи етап от Договор BG 1 за Л. 1 , за периода 13.11.2009 г. – 21.12.2009 година , в размер на 246 ,95 евро . Касаторите формално оспорват правилността на въззивното решение на всички основания по чл.281 т.3 ГПК . Конкретни възражения заявяват относно изводите на въззивния съд за темпорално ограничение , по волята на страните , периода на забава за който е договорена неустойката по чл.28.2 от Общите условия за договорите за доставки, финансирани от гръцкото правителство, съгласно гръцкия план за икономическо преустройство на Б. / HiPERB / , приложими към сключените между страните два договора – до 2 месеца от настъпване падежа на задължението , както и относно обосноваността на фактическата му констатация за липса на отправена от ищеца до ответника покана, обуславяща изискуемост на обезщетение за забава върху претендираните неустойки , предмет на исковете с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД .
Касаторът М. обжалва решението в частта, с която са частично уважени предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 92 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД , с доводи за неправилността му, поради противоречие с материалния закон при обосноваване извод за точното изпълнение на договорното задължение на ищеца за предявяване на ” приемливо искане за авансово плащане „ , с оглед спецификата на договорното правоотношение . Оспорва и приложимостта на чл.92 ЗЗД , относно уговореното в чл.28.2 от ОУ , като клауза , несъдържаща уговорена неустойка .
Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата, с доводи за необоснованост на основания за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт .
В частта , в която касационните жалби атакуват съответни части от въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по обективно кумулативно съединените искове за сумата от 3 053,20 евро – неустойка за забавено изпълнение задължението за заплащане на авансова вноска от 34 700 евро, по Договор BG 3 за Л. 3 , за периода 24.05.2009 г. – 02.09.2009 г. ; за претендираното обезщетение за забава в издължаване на неустойка от 38 529 евро, в размер на 1 044,77 евро , за периода 24.11.2009 год. – 26.02.2010 год. и за сумата от 6,69 евро , обезщетение за забава върху присъдената от въззивния съд неустойка за забава от 246,95 евро, за периода 24.11.2009 г. – 16.02.2010 година, както и за присъждането на самата неустойка от 246, 95 евро – за забава в издължаването на финално плащане от 28 494 евро , по първи етап от Договор BG 1 за Л. 1 , за периода 13.11.2009 год. – 21.12.2009 год. , с оглед цената на исковете и на основание чл.280 ал.2 ГПК , касационното обжалване е недопустимо и в тези им части касационните жалби следва да се оставят без разглеждане .
В частта по частично уважаване, респ. частично отхвърляне на иска с правно основание чл.92 ЗЗД – за сумата от 38 529 евро – неустойка за забава в издължаването на авансово дължима вноска от 911 991 евро, по Договор BG 1 за Л. 1, касационните жалби , с оглед цената на иска , са допустими .
За да уважи частично този иск въззивният съд е тълкувал клаузата на чл.28.2 от приложимите към сключените между страните договори Общи условия за договорите за доставки, финансирани от гръцкото правителство, съгласно гръцкия план за икономическо преустройство на Б. / HiPERB / . Приел е , че доколкото ограничаване правото да се претендира неустойка със срок е недопустимо , визираният в разпоредбата двумесечен срок от забавата , за изискване лихви върху забавените плащания , се отнася не до предявяването на самата претенция , а до фиксиране периода на дължимост на неустойката , съизмерима с лихвите по начина , посочен в предл.първо , изр. първо на разпоредбата . С оглед това си тълкуване , въззивният съд е уважил иска за неустойка само за период от два месеца от настъпване падежа на авансовото плащане и отхвърлил за останалия претендиран период на забавата .
В изложението по чл.280 ал.1 ЗЗД касаторите [фирма] и [фирма] – консорти в К. „ А. И. и В. „ , са формулирали два въпроса, вторият от които относим към въззивното решение по предявените искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, по които касационното обжалване, на основание чл. 280 ал.2 ГПК , е недопустимо .
Първият от поставените въпроси , наведен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , е формулиран по следния начин : „ При наличието на изричен текст в договора , че лихвата / неустойката за забава / е дължима за времето от датата на изтичане крайния срок за плащане / на авансовата вноска / до датата на задължаване сметката на възложителя и при извод на въззивния съд , че страните не могат да ограничат правото на страната , в чийто интерес е възникнало вземането за неустойка , да го упражни в изрично определен от тях срок , допустимо и основателно ли е съдът да приеме неустойката уговорена до припадащ се за два месеца забава размер ? „ . Очевидно касаторът визира несъобразяване от въззивният съд, при извършеното тълкуване на чл. 28.2 от ОУ , на второто изречение от предл. първо на разпоредбата , доколкото съдържанието му , макар относимо към основанието на заявената претенция , не е коментирано изобщо . Въпросът , обаче, е поставен в аспект на правилността на изводите на въззивния съд за конкретното съдържание на договорната клауза , като резултат от тълкуването й и оттук за основателността на иска по размер , без да е обвързан с приложението на принцип на тълкуването , неспазен от въззивния съд . Така поставен въпросът не позволява еднозначен отговор по прилагането на чл.20 ЗЗД и е фактологично обусловен от съдържанието на конкретната тълкувана клауза . Дори да би се счело за допустимо уточняването му , чрез обобщаване на фактологичната му страна в съответствие с приложими принципи на тълкуването , съгласно чл.20 ЗЗД, то по отношение на същите е налице изобилна и непротиворечива задължителна съдебна практика , която сама по себе си изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК / така реш.№ 89 / 17.07.2009 г. по т.д.№ 523/ 2008 год. на ВКС, ІІ т.о.; реш.№ 81 / 07.07.2009 год. по т.д.№ 761 / 2008 год. на ВКС, І т.о. ; реш.№ 546 / 23.07.2010 год. по гр.д. № 856 / 2009 год. на ВКС, ІV г.о. , реш.№ 151 / 05.10.2010 год. по т.д.№ 1035 / 2009 год. на ВКС , ТК и др. /. Противоречие с такава практика, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , по надлежно формулиран правен въпрос , касаторът не е обосновал .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК на М. изобщо не е поставен конкретен или достатъчно ясно изводим от същото въпрос , по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Изложението преповтаря обстоятелствената част на касационната жалба, а приведената , в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , задължителна и казуална съдебна практика, е недопустимо да се анализира в установяване на противоречие с въззивното решение изобщо , без връзка с конкретен правен въпрос . При това реш. № 1095 / 23.12.1999 год. по гр.д.№ 611 / 1999 год. на ІІ г.о. на ВС е не в противоречие, а в подкрепа на извода за допустимо съизмеряване на неустойката с договорена лихва за забава / извън законната / , без същата да загуби характеристиката си на вземане , на основание чл.92 ЗЗД , който извод на въззивния съд касаторът оспорва . Второто решение № 1823 / 27.10.1993 год. по гр.д.№ 2879 / 1994 год. на V г.о. на ВС е неприложимо към въззивното решение по исковата претенция по чл.92 ЗЗД , касационното обжалване по която е прието за допустимо , тъй като касае въпроса за кумулирането на неустойка и лихва за забава .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.280 ал.2 ГПК предявените от К. „ А. И. и В. „ , чрез [фирма] и [фирма] и от М., касационни жалби срещу решение № 1381 / 20.07.2012 год. по т.д.№ 3537 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав , в съответните му части , по предявените в обективно кумулативно съединение искове : с правно основание чл.92 ЗЗД – за сумата от 3 053,20 евро – неустойка за забавено изпълнение задължението за заплащане на авансова вноска от 34 700 евро, по Договор BG 3 за Л. 3 , за периода 24.05.2009 г. – 02.09.2009 г. ; с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД , в размер на 1044,77 евро – обезщетение за забава в издължаване на неустойка от 38 529 евро, за периода 24.11.2009 год. – 26.02.2010 год. ; с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД , за сумата от 6,69 евро – обезщетение за забава върху присъдената от въззивния съд неустойка от 246,95 евро, за периода 24.11.2009 г. – 16.02.2010 год. , както и за присъждането на самата неустойка от 246, 95 евро – за забава в издължаването на финално плащане от 28 494 евро , по първи етап от Договор BG 1 за Л. 1 , за периода 13.11.2009 год. – 21.12.2009 година .
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му , пред друг състав на Върховен касационен съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение , по жалбите на К. „ А. И. и В. „ , чрез [фирма] и [фирма] и на М. , в частта в която със същото е частично уважен , съответно частично отхвърлен , предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД , за сумата от 38 529 евро – неустойка за забава в издължаването на авансово дължима вноска от 911 991 евро, по Договор BG 1 за Л. 1 , за периода 25.04.2009 год. – 02.09.2009 година .
Определението в тази му част не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :