О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
Гр.С., 28.02. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3458 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. М. Й. и Сдружение с нестопанска цел Български футболен съюз /С. Б./ срещу решение от 27.04.2017 по г.д.№.99/17 на Софийски градски съд, ІІ Гс. – с което, след частична отмяна на решение от 14.09.16 по г.д.№.2501/15 на СРС, ІІ ГО, 119с., предявените от първия касатор искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са отхвърлени, а исковете с правно основание чл.220 ал.1 КТ и чл.128 КТ са уважени съответно за сумите 9262лв. и 500лв. ведно с лихви и разноски. Й.Й. обжалва решението в отхвърлителната му част, а С. Б. – в осъдителната.
Всяка ответна страна оспорва касационната жалба на другата страна.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица. Те са процесуално допустими в частта по претенциите с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и чл.220 ал.1 КТ. Размерът на иска по чл.128 КТ за неплатено трудово възнаграждение /500лв./ е под предвидения в чл.280 ал.2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба на касатора С. Б., касаеща горната част, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор, което е било законосъобразно прекратено в съответствие с чл.338 КТ. Посочил е, че длъжностите, които се заемат вследствие на избор, се установяват в закон, акт на Министерски съвет или устав /изборът е особено основание за възникване на трудово правоотношение, приложимо в конкретни хипотези, и спрямо него предимство имат правилата, които са регламентирани с акта, уреждащ възможността за прилагане на избор/, като срокът, за който се избира лицето, е не по-дълъг от 5 години /чл.83 КТ/ – и в случая в Устава на Б. /чл.49 т.10/ е визирано, че ИК на Б. избира треньорите на националните отбори по футбол. Трудовото правоотношение на ищеца е възникнало въз основа на избор – като това изрично основание /чл.83 КТ/ е отразено и в титулната част на трудовия му договор /№.95/1.11.11 за длъжността треньор/. Той е сключен в съответствие с чл.107 КТ – регламентиращ възможността за уговаряне на подробностите по трудовото правоотношение след проведен избор – като по делото не е установена твърдяната нелигитимност на избирателното тяло, и определеният в него срок /2г./, продължен с последващо споразумение /с още 2г./, като фактически сбор не надвишава предвидения в КТ максимален такъв /5г./. Съдът не е приел тезата на ищеца, че последващото допълнително споразумение съставлява нов трудов договор, респективно че след подписването му страните са били обвързани от ново правоотношение, възникнало не въз основа на избор. Посочил е, че в първоначалния договор е предвидено срокът му да може да бъде продължен с допълнително споразумение – което е и направено със споразумението от 31.10.13, и че видно от съдържанието му правата и задълженията на страните с него не са изменени съществено – тъй като основната цел на сключването му е удължаване на взаимоотношенията между тях. Доколкото при тълкуване на съдържанието и елементите на двата договора се стига до извод, че с допълнителното споразумение е продължено вече възникналото правоотношение, респективно че към момента на прекратяване на договора е било налице трудово правоотношеине, възникнало въз основа на избор, е прието, че за прекратяването му е приложима нормата на чл.338 КТ. Отразено е, че това основание е било посочено и в акта за прекратяване – при връчването на който възражения не са постъпили. Трудовото правоотношение е било прекратено от избирателното тяло без предизвестие в съответствие с приетото в чл.338 КТ и самото допълнително споразумение – чл.12 ал.2 – съдържащ определените за това случаи /прекратяването е базирано на т.2 от Протокол №.5/20.11.14, с който е изразено недоволство от текущото представяне на националния отбор мъже в квалификационни мачове за Европейското първенство по футбол У. Евро 2016 и на основание чл.338 КТ във връзка с Устава на Б. са освободени от длъжност и прекратени трудовите правоотношения с ищеца, старшия треньор и помощник треньорите/. При тези обстоятелства претенцията по чл.334 ал.1 т.1 КТ и акцесорните такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ са намерени за неоснователни.
Във връзка с иска по чл.220 ал.1 КТ е прието, че договорът съдържа уговорка, че при неблагоприятни резултати от футболни срещи /приятелски и официални/, работодателят може да прекрати едностранно договора с 3-месечно предизвестие. Тази уговорка противоречи на чл.338 КТ – съгласно който предизвестие не се дължи. След като, обаче, работодателят я е включил в договора, той не би могъл да се позовава на недействителността й – доколкото тя се явява обезщетение, относимо към начина на прекратяване на трудовото парвоотношение, и дава някаква сигурност на отношенията между страните. При тези обстоятелства на ищеца се дължи обезщетение за неспазено предизвестие – което възлиза на възнаграждението му за 3 месеца – 9262лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. Й.Й. се позовава на основанията на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК и формулира следните въпроси:
1.”За да се определи една длъжност като изборна, достатъчно ли е само да се посочи в закон, в акт на Министерски съвет или устав, че заемането й става въз основа на избор от съответното избирателно тяло или същата трябва изрично да носи белезите на управленска такава, да има изрично установен в съответния акт срок – мандат, и да са посочени основанията, при които може да се извършва отзоваване? Н. на някои от посочените характеристики изключва ли я като такава? От формулировката на чл.47 т.10 от Устава Б. може ли да се направи категоричен извод дали думата избор е използвана по смисъла на Глава V Раздел ІІІ от КТ или в смисъла на фактическа дейност по подбор на персонала?”;
2. „Определянето на длъжността – треньор на националния отбор по футбол като изборна предопределя ли като изборна и длъжността на помощник треньора, чиято функция е да подпомага дейността на националния треньор, респективно необходимо ли е за нея провеждането на избор като основание за възникване на Т. или е необходимо нейното изрично посочване като длъжност в закон, в акт на Министерски съвет или устав, за да се счита за изборна и за нея да е налице трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор?” /опр.№.1385/3.12.15 по г.д.№.4749/15, ІV ГО, реш. по г.д.№.20/10, ІІІ ГО/;
3. „Пълномощно, което не е нотариално заверено, и не съдържа изрично каква е изразената воля на упълномощителя по въпросите от дневния ред и как да бъде гласувано от пълномощника, гарантира ли установяването на самоличността му и прави ли упълномощеното лице „присъстващо” по смисъла на закона за формиране на необходимия кворум? Упражняването на правото на глас в органите на Ю. изисква ли в пълномощното изрично да бъде изразена волята на упълномощителя как да участва в обсъждането и как да бъде ггласувано от пълномощника по конкретните въпроси?”;
4. „Решението на бюрото, с което са поставени кандидатури и са избрани 4 лица, между които и доверителя ми, решение на компетентен орган ли е по смисъла на чл.84 ал.1 и чл.85 ал.1 от КТ? Решението на ИК, с което се одобрява решението на Бюрото, с което са приети и избрани посочените лица, представлява ли произведен избор от избирателно тяло по смисъла на КТ и Устава на Б.?”/опр.№.297/25.02.15 по г.д.№.6782/14, ІV ГО/;
5. „Какво по характер на възникване е трудово правоотношение, ако изборът на едно лице е осъществен в противоречие с правилата на закон или друг акт, който го урежда, и с него има сключено трудово споразумение?”.
К. С. Б. се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 /№.1/ и т.3 /№.2-№.3/ ГПК във връзка с въпросите:
1.”Допустимо ли е по реда на чл.66 ал.2 КТ страните по трудовото правоотношение, възникнало въз основа на избор, да договарят обезщетения при отзоваване–основание за прекратяване без предизвестие, които се дължат при прекратяване на трудово правоотношение с отправяне на предизвестие? /реш.№.505/3.01.13 по г.д.№.1476/11, ІV ГО на ВКС; реш.№.81/6.03.13 по г.д.№.700/12, ІV ГО/;
2. „Възможно ли е да бъдат приложени едновременно правните норми на чл.338 КТ и чл.220 ал.1 КТ при прекратяване на трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор, поради отзоваване?”;
2.”Допустимо ли е присъждане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало въз основа на избор, след като в разпоредбата на чл.338 КТ изрично е посочено, че този начин на прекратяване е без предизвестие?”.
По жалбата на касатора Й. Й.:
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не отговарят на горепосочените изисквания.
Първият въпрос не е бил предмет на обсъждане и въззивният съд не е излагал извични мотиви в тази връзка – като същевременно, в третата му част, въпросът е и фактически – свързан с конкретните факти и обстоятелства на случая – а не общ и абстрактен, каквито са изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за втори и трети въпрос – които също не са били предмет на изследване от въззивния съд. Четвъртият въпрос не е общ и абстрактен – а фактически, свързан с конкретните факти и обстоятелства на случая. Отделно от това във връзка с него в решението мотиви не са излагани. Петият въпрос е неотносим към решаващата воля на съда. Той съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивния съд – въззивната инстанция не е приемала, че се касае за избор, осъществен в противоречие с правилата на закона или друг акт, който го урежда. Предвид изложеното въпросите не са обосновали решаващите изводи на съда и не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Й. Й. не следва да се допуска.
По касационната жалба на С. Б.:
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с третия въпрос – който е от значение за решаващата воля на съда и по отношение на който не се сочи и не е открита задължителна практика. На касатора трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 185,24лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2017 по г.д.№.99/17 на Софийски градски съд, ІІ Гс., по жалбата на Й. М. Й..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Б.
срещу решение от 27.04.2017 по г.д.№.99/17 на Софийски градски съд, ІІ Гс., в частта по иска с правно основание чл.128 КТ като недопустима.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2017 по г.д.№.99/17 на Софийски градски съд, ІІ Гс., по жалбата на С. Б. в останалата й част.
ДАВА едноседмичен срок на касатора С. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 185,24лв. /сто осемдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението в частта за недопускане не подлежи на обжалване.
Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: