– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
гр. София 28.03.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 08.11.2017 (осми ноември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4196 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 9846/13.09.2017 година, подадена от М. Н. М., срещу определение № 245/08.08.2017 година, постановено по гр. д. № 4904/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
С обжалваното определение съставът ВКС, ГК, ІІІ г.о. е оставил без разглеждане подадената от М. Н. М. молба с вх. № 5285/24.06.2016 година за отмяна на влязлото в сила определение № 235/28.04.2016 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по в. ч. гр. д. № 658/2015 година, с което е потвърдено определение № 3957/25.09.2015 година на Окръжен съд Пловдив, 5-ти (въззивен) граждански състав, постановено по дело № 2199/2015 година, с което е оставена без разглеждане подадената от М. Р. М. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 21.05.2015 година по изпълнително дело № 20087580400268/2008 година по описа на М. О.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписана под № 758 в регистъра на К., жалба с вх. № 268/28.05.2015 година, като е прекратил производството по образуваното въз основа на нея гр. д. № 4904/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
В частната си жалба М. Н. М. излага твърдения, че обжалваното определение е неправилно, като е поискал същото да се отмени и делото да бъде върнато за произнасяне по подадената от него молба за отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] е подала отговор с вх. № 10 813/09.10.2017, с който е изразила становище, че жалбата е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а ако това не бъде възприето се твърди, че същата е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Останалите ответници по частната жалба [фирма] [населено място] и М. Р. М. не са подали отговор като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
М. Н. М. е бил уведомен за обжалваното определение на 07.09.2017 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 9846/13.09.2017 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената от М. Н. М. молба за отмяна съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че съгласно т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действия на съдия изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Решаващите мотиви на ОСГТК на ВКС са били, че отмяната е процесуален способ за защита, приложим само по отношение на влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, каквато последица актовете, постановени в производство по жалби срещу действия на съдия изпълнител нямат. В посоченото производство-правомощията на окръжния съд били контролно-отменителни и целта била упражняване на контрол за законосъобразност на действието или отказа на съдия-изпълнителя. В него спорът за изпълняемото право не се разглеждал. Поради това подадената молба за отмяна следвало да се остави без разглеждане като недопустима.
Настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о., намира, че изводите на предишния състав на ВКС са правилни и законосъобразни. Производството по отмяна е извънреден, извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила неправилни съдебни актове. Затова същото е приложимо само по отношение на изрично посочените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК съдебни актове и то само при наличието на изрично посочените в нея и в чл.304 от ГПК основания за това. Както е посочено в т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. След като отмяната е неприложима по отношение на съдебното решение, с което се разрешава спорния въпрос в производствата по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, а именно спора за законосъобразността или не на съответното изпълнително действие, то тя е неприложима и по отношение на съдебните актове, с които това производство приключва без постановяване на решение по същество. Именно такива актове са както определение № 235/28.04.2016 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по в. ч. гр. д. № 658/2015 година, чиято отмяна се иска, така и потвърденото с него определение № 3957/25.09.2015 година па Окръжен съд Пловдив, 5-ти (въззивен) граждански състав, постановено по дело № 2199/2015 година. Даденото с т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС тълкуване не е диференцирано, с оглед на това дали в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, се разглеждат и материалноправни въпроси, поради което е приложимо за всички, постановени в това производство решения, независимо от разглежданите в тях въпроси. Предвид на това определение № 235/28.04.2016 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по в. ч. гр. д. № 658/2015 година не попада сред съдебните актове, за които производството по отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК е приложимо.
Освен това определение № 3957/25.09.2015 година на Окръжен съд Пловдив, 5-ти (въззивен) граждански състав, постановено по дело № 2199/2015 година характера на преграждащо такова, тъй като възпрепятства постановяването на решение по подадената от М. Р. М. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 21.05.2015 година по изпълнително дело № 20087580400268/2008 година по описа на М. О.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписана под № 758 в регистъра на К., жалба с вх. № 268/28.05.2015 година. Затова такъв характер има и потвърдилото го определение № 235/28.04.2016 година на Апелативен съд Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по в. ч. гр. д. № 658/2015 година, чиято отмяна е поискана. Това обаче не обосновава извод за допустимост на производството по отмяна по чл. 303 и следващите от ГПК, тъй като съгласно т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, тези определения не подлежат на отмяна, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска.
С оглед на горното правилно е преценено от първия състав на ВКС, че подадената от М. Н. М. молба за отмяна, като насочена срещу неподлежащ на такава съдебен акт, е недопустима и не подлежи на разглеждане, поради което постановеното от него определение е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 245/08.08.2017 година, постановено по гр. д. № 4904/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.