4
гр. д. № 3122/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 149
София, 29.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3122/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 375 от 16.03.2017 г. по гр. д. № 109/2017 г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 107 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 16947/2010 г. на Варненски районен съд, с котето касаторът е осъден да предаде на [фирма], [населено място] владението на 87 броя полиетиленови оранжерии и съоръженията към тях, които са изградени в ПИ № 376 с площ от 59.823 дка в м. „У. мера”, в землището на [населено място] на основание чл. 75 ЗС. Поддържа се, че решението недопустимо тъй като ищецът не е доказал процесуалната си легитимация, която обосновава с твърдението, че държи имота на основание договори за наем, сключени със собствениците на оранжериите – шест земеделски кооперации. Твърдението за недопустимост на иска, се мотивира и с твърдението, че оранжериите нямат траен статут, с оспорване легитимацията на кооперациите, учредили дружеството ищец, като собственици на оранжериите. Иска се допускане касационна проверка на основание чл. 280, ал.1 ГПК без да се поддържа и обосновава наличието на която от основанията по т. т. 1-3 на нормата.
Ответникът по касация „Д.-4 О., [населено място], намира че решението е допустимо, а по същество жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски, но не представя доказателство да са направени такива за подаване на отговора на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна по делото е установено, че касаторът е придобил правото на собственост върху недвижим имот с площ от 176.354 дка в м. „У. мера” в землището на [населено място], съставляващ неурегулиран имот пл. № 235, индивидуализиран с граници на основание договор за покупко- продажба от 2003 г. В източната част на този имот са съществували 87 оранжерии. Те са били част от имуществото на прекратеното колективно земеделско стопанство (КЗС) „А. Д.” [населено място] и са били разпределени в дялове на правоимащите лица на основание чл. 27 ЗСПЗЗ. Правоимащите лица са внесли дяловете си в ЗКПУ „Т.-94”, [населено място], ЗК „Т.”, [населено място], КПУ „С.”, [населено място], ЗК „Т.”, [населено място], КПУ „”З.”, [населено място] и ЗК „В.”, [населено място] на основание чл. 27, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Земята, върху която са изградени оранжериите, е била държавна. След влизане в сила на ЗСПЗЗ е била записана като държавна, но на основание чл. 27, ал. 6 ППЗСПЗЗ, собствениците на оранжериите са запазили правото на ползване върху земята, на която са изградени и която е необходимата за обслужването им.
След взети решени на общите събрания на посочените кооперации те са учредили [фирма] [населено място] с предмет на дейност стопанисване на оранжериен комплекс в [населено място], състоящ се от 87 оранжерии.
Спорът между касатора и кооперациите за собствеността на оранжериите е разрешен с влязло в сила решение от 30.05.2008 г., постановено по гр. д. № 6/2008 г. на Варненски окръжен съд по предявен от касатора срещу кооперациите отрицателен иск по чл. 124 ГПК за установяване, че те не са собственици на оранжериите.
С влязло в сила решение № 705 от 24.06.2008 г., по гр. д. № 1297/2006 г. на Варненски окръжен съд е уважен предявен от касатора срещу кооперациите ревандикационен иск за предаване владението на реална част с площ от 63 кв. м., съставляваща източната част от поземлен имот № 235 в землището на [населено място], „отделно от оранжериите” (записа е в диспозитива на решението). При постановяването му съдът не е съобразил правото на ползване върху земята, на което са носители собствениците на оранжериите, което право изключва възможността собственикът да ползва реално тази част от имота. В тази част искът е бил основателен само в установителната му част. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист и касаторът въведен в имота.
По делото е установено, че от ПИ № 235 са образувани три имота с №№ 353, 354 и 248. В разположените на изток новообразувани имоти № 353 354 са построени оранжериите. По делото е установено, че касаторът през 2009 г. е продал ПИ № 248 на Р. К., а ПИ 353 и 354 на М. Б.. Тя е сключила договор за управление на земята с касатора. С молба за уточняване на иска и при съобразяване извършеното обединяване на имотите, е конкретизирано, че искът е предявен за осигуряване на достъп до 87 оранжерии, разположени в ПИ № 367 с площ от 59.823 дка.
По разпореждане на управителя на [фирма] имотът е бил ограден и от към изток е поставен вход-портал, като на 13.10.2010 г. е възпрепятстван достъпът на собствениците на оранжериите до тях и възможността да ги ползват.
Извършеното действие е определено като ограничаване и възпрепятстване достъпът до оранжериите и искът по чл. 75 ЗС е уважен.
Допускането на касационна проверка се иска по въпроса допустим ли е искът ако е предявен от правен субект различен от кооперациите, собственици на оранжериите. Въпросът за легитимацията на ищеца по иска е разрешен при съобразяване указанията, дадени в решението, постановено в касационното производство по гр. д. № 2188/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е отменено въззивното решение по гр. д. № 1465/2015 г. на Варненски окръжен съд и делото е върнато на този за разглеждане на владелческия иск на предявеното основание – чл. 75 ЗС. В развилото се второ въззивно производствно съдът е приел, че ищецът Д.-4 О. упражнява фактическа власт върху оранжериите с цел да ги стопанисва и управлява, което е предмет на неговата дейност, за развиването на която е създадено по волята на кооперациите – собственици на оранжериите.
Вторият въпрос в изложението е относно това допустим ли е предявеният иск, след като наред с него е предявен и иск по чл. 109 ЗС. В мотивите на въззивното решение е констатирано, че производството по предявеният негаторен иск, по който е образувано гр. д. № 16984/2010 г. на ВРС, е било прекратено поради наличието на по-рано заведено дело на същото основание между същите страни, след като сезирания с него съд е намерил, че фактически искът е с правна квалификация по чл. 75 и 76 ЗС. От това следва, че между страните няма друг спор със същия предмет, което да се обсъжда като евентуално основание за недопустимост на разгледания от въззивната инстанция иск по чл. 75 ЗС.
Недопустимостта на иска се обосновава и с твърдението, че неправилно е определен статута на оранжериите като „строеж” по смисъла на ЗУТ, а не като конструкции, които нямат траен статут. Този довод не представлява формулиран правен въпрос, разрешен от съда и обусловил решаващите му изводи. Дали едно съоръжение е със статут на строеж и е трайно прикрепено към земята е фактически въпрос, а не правен. Този въпрос е разрешен с влязло в сила решение, постановено между същите страни по вещен иск по гр. д. № 1297/2006 г., в което действително съдът е обсъдил първоначалната експертиза, която е приела, че оранжериите нямат траен статут, но на следващата страница от акта съдът е обсъдил допуснатата и приета тричленна експертиза, която определя статута на оранжериите като трайно прикрепени съоръжения съобразявайки чл. 137, ,л. 1, т. 6 ЗУТ и § 1 от ДР на Наредба № 1 от 30.07.2003 г-, в който е дадено определение на понятието „производствени сгради”, в което е посочено и … оранжерии. (л. 10, обратната страна, от гр. д. №16947/2010 г. на Варненски районен съд) и въз основа на нея формира правните си изводи.
На трето място се иска допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Това основание се обосновава с твърдението, че съдът е формирал неправилно извод, че касаторът препятства възможността на ищеца да ползването на имота, което не е съобразено с това, че въз основа на влязло в сила решение по ревандикационен иск между същите страни той е бил въведен в имота. Доводът не обосновава основание за отмяна. В решението по ревандикационния иск е прието, че касаторът е собственик на терена без съоръженията (оранжериите) построени върху него. От това следва, че въпреки извършения въвод, той може да се ползва само от онази част от поземления имот, която не е заета от съоръженията и не необходима за обслужването им.
При проверка на въззивното решение не се установи да са налице заявените основания за допускане на касационна проверка, поради което такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 375 от 16.03.2017 г. по гр. д. № 109/2017 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: