О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 30.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.02.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №401/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5437/29.06.2015г.,подадена от Т. М. Г. и М. М. Х.,чрез пълномощника им адвокат Л. К.,против решение №320/02.06.2015г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№199/2015г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №999 от 22.12.2014г. на Пазарджишки районен съд,постановено по гр.д.№ 173/2014г. по описа на същия съд,с което е прието за установено по иска на Т. М. Г. и М. М. Х. против Ц. Н. Ш.,по отношение на ответницата,че към момента на одобряване на КККР на [населено място] със заповед №РД-18-97 от 28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка/непълнота/ при очертаване на северната фасада на сградата с идентификатор 55155.506.133.1,която не отговаря на действителната линия на фасадата на сградата.С постановеното въззивно решение е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е недопустимо,алтернативно неправилно,незаконосъборазно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Ц. Н. Ш.,чрез пълномощника си адвокат И. Н. Ц.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба,като нередовностите въпреки дадените указания до ищците и дадения срок за отстраняването им,не са били отстранени.Съдът е посочил,че в исковата молба са изложени обстоятелства за наличие на непълноти и грешки в Кадастралната карта на [населено място],изразяващи се в ненанесен в кадастъра нулев етаж и самостоятелен обект в него с предназначение „за обществено хранене” и погрешно очертана северна фасада на жилищната сграда,неотговаряща на действителната линия на сградата,като се твърди че е налице спор за материално право и с първоначално формулирания петитум е заявен установителен иск за собственост по отношение на самостоятелен обект с предназначение „За обществено хранене”,с площ 30 кв.м,към настоящия момент,който иск не е относим към иска за установяване на грешка или непълнота,поради което исковата молба е била оставена без движение.Съдът е приел,че с конкретизирирания пред първоинстанционния съд петитум от ищците,с молбата им от 19.06.2014г.,а именно да се приеме за установено по отношение на ответницата Ш.,че към датата на одобряването на кадастралната карта на [населено място] е допусната грешка/непълнота/ при очертаването на северната фасада на сградата с идентификатор 55155.506.133.1,която не отговаря на действителната линия на фасадата на сградата,е непълен и не съответства на иска по член 53,ал.2,респективно член 54,ал.2 ЗКИР,когато грешката или непълнотата в кадастъра е свързана със спор за материално право,като с допълнителната молба на ищците от 23.06.2014г. нередовността също не е отстранена,а е добавен нов обект,за който се твърди,че не е нанесен в КК.Като е взел предвид,че предявеният иск по член 53,ал.2 ЗКИР е специален иск за установяване по специален ред правата на собственост,а именно за установяване на правото на собственост към момента на влизане в сила на кадастралния план върху спорната площ,за която се твърди,че е неправилно заснета,при отчитане на задължителната съдебна практика на ВКС ,съдът е посочил,че при предявяването на иска ищецът следва да заяви и формулира претенция по ЗКИР в смисъл да се приеме за установено,че той е собственик, въз основа на съответното придобивно основание на процесния имот, към момента на одобряване на съответната кадастралната карта и че е налице съответната грешка в КК по отношение на този имот,като посочи точно в какво се изразява тази непълнота или грешка.Съдът е стигнал до извода,че такъв петитум няма формулиран, нито в първоначалната искова молба,нито след оставянето на исковата молба без движение и уточненията й,като такова искане не може да се извлече и от твърденията в исковата молба,поради което исковата молба е останала нередовна и с произнасянето си по същата първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като формулират правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,а именно/цитирам/:
„Може ли второинстанционният съд да прекрати производството по делото при нередовна искова молба,без да е дал срок за отстраняване на констатираните нередовности?”,
който е разрешен в противоречие с приетото в т.5 на Тълкувателно решение №1/2013г на ОСГТК на ВКС,в частта отнасяща се до хипотезите на нередовност на исковата молба,като постановките на Тълкувателно решение №1/2011г. от 17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК по гр.д.№1/2001г.,продължават да са актуални,а именно,че въззивният съд,действайки при условията на ограничен въззив при действието на новия ГПК,продължава да е инстанция по същество и дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба,за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора,като при неизпълнение на указанията първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по делото се прекрати.Касаторите твърдят,че въззивният съд е следвало да изпълни това свое задължение,въпреки че първоинстанционния съд вече е оставял исковата молба без движение.
Касационният съд намира,че не е налице твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Посочената от последните задължителна практика –ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС-т.5 във връзка с възприетите за актуални постановки на ТР №1/2011г. ,при действието на ГПК/обн.ДВ бр.29/2007г. в сила от 1.03.2008г./,които се отнасят до точка 4 от ТР №1/2001г.,последната има предвид констатирани нередовности на исковата молба за пръв път пред пред въззивния съд,при което съдът е задължен да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва.
В настоящия случай обаче не е налице тази хипотеза,предмет на тази част от горепосоченото тълкувателно решение.Видно от решаващите мотиви на въззивното решение,нередовностите на исковата молба са били констатирани от първоинстанционния съд,но при преценка на изводите на последния във връзка с отстраняването им,въззивният съд е приел същите за неправилни и е стигнал до извода,че констатираните пред първоинстанционния съд нередовности на исковата молба са останали неотстранени,поради което е налице произнасяне с първоинстанционното решение по нередовна искова молба и с обжалваното въззивно решение то е обезсилено.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №320/02.06.2015г. на Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия,първи въззивен граждански състав,постановено по в.гр.д.№199/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: