4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
[населено място] ,04,03,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3119 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 232 / 08.05.2013 год. по т.д. № 362 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № по т.д.№ 161 / 2011 год. на Пазарджишки окръжен съд и вместо това е признато за установено , по предявен от [фирма] против касатора , по реда на чл.422 ГПК иск, че [фирма] дължи на [фирма] сума от 57 180 лева – възнаграждение по договор за проектиране от 17.09.2008 год. , за което вземане кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 2117 / 03.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 2680 / 2011 год. на Пазарджишки районен съд . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.79 ал.1 вр. с чл. 66 ЗЗД и чл. 20 ЗЗД , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – тъй като в разрез с принципа на чл.7 ал.1 пр.второ ГПК съдът не е съдействал на страната за изясняване на делото от фактическа и правна страна , а противно на чл. 9 ГПК толерирал противната , със служебно въвеждане на доводи в нейна защита . Формално се позовава и на необоснованост на въззивното решение . Основната теза е за неправилност на извода, че ищецът е изпълнил изцяло възложеното му проектиране – по негово твърдение възложено само за обект „ Механизиран навес – колооси „ , а по твърдение на касатора – ответник – възложено и за битова сграда в същия имот, като двата подобекта съставляват цялостния упоменат в т.1.1 от сключения договор обект – „Терминал колооси „ , в поземлен имот 000151 , землището на [населено място] . В тази връзка е и противопоставения довод за неизвършено от въззивния съд тълкуване на чл.1.1 от договора, съгласно принципите на чл.20 ЗЗД .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За произнасяне по допустимостта на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът, настоящ касатор , е противопоставил възражение за недължимост на претендираното от ищеца възнаграждение, предвид неиздадена от същия фактура, в кумулативност с възражението за неприемане на изпълнението , съгласно уговорения в договора начин – чрез двустранно изготвен от страните протокол , след изрична покана на изпълнителя . Възражение за частично неизпълнение на възложеното изобщо не е релевиран в първоинстанционното производство и коментиран в първоинстанционното решение, с което искът не е бил уважен . Възражението за частично неизпълнение, изключващо задължение на възложителя да приеме частично изпълненото , съгласно чл.66 ЗЗД , респ. дължимост на претендираното възнаграждение, е заявено и разгледано за пръв път във въззивното производство, без да са обосновани предпоставки по чл.266 ГПК . Въззивният съд , предвид непредставено Приложение №1 към сключения договор , съдържащо описание на възложеното , съпътстващо отчитайки установено от доказателствата приемане на изпълненото с конклудентни действия / ползване от ответника на изготвените проекти за снабдяване с разрешение за строеж, вкл. след одобрението им по реда на ЗУТ , липсата на изрично възражение по реда на чл.265 ЗЗД за неточност на изпълнението / , вкл. съобразявайки показанията на представляващия ответното дружество управител, съдържащи признание , че за проектирането на „ Механичен навес – терминал колоси „ не са ползвани услугите, респ. не са изготвени и от други лица проекти , е приел, че ответникът не е доказал тезата си за възложено в тежест на ищеца проектиране и на битова сграда в същия имот, като част от общия възложен обект „ Терминал – колооси „ / чл.1.1 от договора / . Приел е ,че съдържанието на предадената от възложителя на изпълнителя виза за проектиране, предвиждаща и въпросната сграда , сама по себе си не може да се приеме за индивидуализираща предмета на възлагане за проектиране по сключения договор .
Касаторът е формулирал два въпроса, в обосноваване основание за допускане касационното обжалване : 1 / Относно обхвата на задълженията на изпълнителя по договора за изработка ,в смисъл на дължимото точно престиране на изпълнението на възложеното , свързано с изискванията на чл.20 ЗЗД за точно определяне вътрешната воля на страните по сделката и конкретната им цел с която е била сключена ? и 2 / Относно момента в който може да бъде ангажирана отговорността на възложителя за плащане на възнаграждението по договора за изработка ?
Първият от въпросите, съвместяващ по начало несъвместими в общ извод подвъпроси относно съдържанието на „ точното изпълнение по договор за изработка „ и принципа за тълкуване на договора , съгласно чл. 20 ЗЗД, с оглед обстоятелствената част на изложението очевидно е предпоставен от тезата на касатора, че за установяване предмета на възложеното съдът е бил длъжен да тълкува чл.1.1 от сключения договор , съгласно чл.20 ЗЗД . Касаторът измества релевантния по делото въпрос за предмета на възложеното , съответно доказването му , с въпроса за тълкуване на договор при неясна, непълна или противоречаща на други негови части клауза от договора, какъвто въпрос не е възниквал . В чл.1.1 от договора най-общо е упоменат предмета – „Терминал – колооси „ , с изрично препращане към наличието на Приложение № 1 – неразделна част от договора , детайлизираща заданието . Приложение № 1 ,обаче, не е представено по делото. Решаващият извод на въззивният съд е за недоказаност на предмета на възложеното , но не предвид необективирана или недостатъчно обективирана воля на страните за същия, а предвид непредставянето на установено съставени , съдържащи го писмени доказателства . Дали съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса е въпрос относно правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК . Следва, обаче, да се има предвид , че по начало възражението за непълно изпълнение не е релевирано в срока по чл. 131 ГПК и е било преклудирано, поради което и недопустимо разгледано от въззивния съд . Следователно , така поставеният, поначало неясен и с вътрешно несъвместими подчасти въпрос , не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал. 1 ГПК – въззивният съд не е отказал тълкуване на съществуваща по договора неясна, непълна, противоречива на други негови части, клауза , нито извършил тълкуване в противоречие с принципите на чл.20 ЗЗД .
Вторият от поставените въпроси също не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК . Конкретният момент на дължимо от възложителя възнаграждение не е бил предмет на решаващ извод на съда и по начало би бил относим към претенция за обезщетение за забава в издължаване на възнаграждението . Доколкото касаторът е имал предвид изобщо дължимостта на възнаграждението, с оглед приемането на работата, то така зададен въпросът предпоставя отговор по правилността на решението , с оглед извода за прието с конклудентни действия изпълнение . Именно този – допустимо приемане с конклудентни действия на изработеното, въпреки изрична уговорка между страните, за реда и начина на приемането – е решаващият извод на въззивния съд за приемане изискуемост на възнаграждението , съгласно чл.266 ал.1 ЗЗД. Правен въпрос относим към същия , обаче, не е формулиран, нито обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК . Впрочем налице е задължителна съдебна практика в отговор на въпроса за допустимо приемане чрез конклудентни действия / реш.№ 250 от 11.01.2011 год. по т.д.№ 535/ 2010 год. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 48 от 31.03.2011 год. по т.д.№ 822 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС,реш.№ 45 от 04.03.2013 год. по гр.д.№ 197 / 2012 год. на ІV г.о. на ВКС / .
Предвид неформулирането на правни въпроси, в съответствие с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, излишно, а и невъзможно е коментирането на посочената, в обосноваване на допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК съдебна практика . Въззивният съд не е приел дължимост на възнаграждението в противоречие с изискването на чл.266 ал.1 ЗЗД за приемане на работата . Формално позоваване на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по начало не удовлетворява изискването за такова обосноваване .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 / 08.05.2013 год. по т.д. № 362 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :