О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 04.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2352/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, образувано по разпореждане № 469 от 29.04.2015 год. на председателя на ІІ г. о. на ВКС по подадена от И. В. И. от [населено място], чрез адвокат Вл. Д., частна жалба против допълнителното решение от 16.09.2014 год. по гр. д. № 1192/2014 год. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането му за изменение на решението от 21.07.2014 год. по същото дело, като се присъдят разноски за въззивното производство съответно на уважената част от въззивната жалба.
По тази частна жалба не е постъпил отговор от другата страна.
Съдът, като взе предвид данните по делото приема следното:
Настоящето производство е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по отправено до него искане по чл. 248 ГПК за първи път, поради което и неговото определение подлежи на директен контрол от настоящата инстанция като втора такава – в този смисъл е т. 24 от ТР № 6/2012 год. ОСГТК на ВКС. Поради това и доводите за наличието, респ. липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се обсъждат.
Производството е допустимо, а разгледана по същество частната жалба е и основателна, поради следните съображения:
За да остави без уважение молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, въззивният съд приел, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, а именно уважаване на предявения иск, въззивникът следва да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за двете инстанции, възлизащи на сумата 1 207.36 лв.
Този извод е неправилен и необоснован. Въззивното производство е било образувано по въззивната жалба на И. В. И. и видно от постановеното въззивно решение съдът е направил различни изводи за размера на запазената част от наследството за двете ищци, респ. накърняване и възстановяване на същата в размер на по 3 236.46 лв. С оглед на тези изводи е отменил частично първоинстанционното решение и вместо това е постановил друго, с което е намалил на основание чл. 30, ал. 1 ЗН дарението на ? ид. ч. от жилище № 14А с установените от него суми, с които е накърнена запазената част на ищците. Независимо от крайния резултат за уважаване на предявените срещу жалбоподателя искове по чл. 30 ЗН, подадената от него въззивна жалба е частично основателна, поради което и същият има право да претендира заплащането на направените от него във въззивното производство разноски съразмерно с уважената част на въззивната му жалба, на основание правилото по чл. 78, ал. 1 ГПК. Съобразявайки постигнатият резултат от обжалването въз основа на приетия от въззивния съд по-нисък размер на накърняването на запазената част от наследството, обусловил и отмяната на първоинстанционното решение, настоящият състав счита, че на въззивника следва да се присъдят половината от направените от него във въззивното производство разноски. Или – от направените от него разноски в размер на 1 686.18 лв., съгласно представените доказателства /за внесена държавна такса за обжалването и заплатеното адвокатско възнаграждение/ и приложения списък по чл. 80 ГПК, въззиваемите следва да понесат част в размер на 843.09 лв. Въззиваемите са направили разноски пред въззивния съд в размер на 600 лв., доказани от представения договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК, от които част в размер на 300 лв. следва да се понесат от въззивника с оглед горните съображения за приетото съотношение, заедно с направените от тях в първоинстанционното производство разноски в размер на 907.36 лв. /включени в предмета на произнасянето на въззивния съд/ или общо разноски в тяхна полза в размер на 1207.36 лв.
При това положение по правилата за прихващане между двете насрещни вземания за разноските, същите са погасени до размера на по-малкото, поради което и на въззиваемите следва да им се присъди разликата между горните суми, възлизаща в размер на 364.27 лв. В този смисъл молбата на настоящия жалбоподател за изменение на въззивното решение в частта за разноските е основателна и е следвало да бъде уважена, като присъдените на другата страна разноски подлежат на намаляване до горния размер. Допълнителното решение на въззивния съд в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени и вместо това се уважи молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК в горния смисъл.
Водим от тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА допълнителното решение с № 1275 от 16.09.2014 год. по гр. д. № 1192/2014 год. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на И. В. И., чрез пълномощника му адв. Вл. Д., за изменение на въззивното решение в частта му за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА решение № 1146 от 21.07.2014 год. по гр. д. № 1192/2014 год. на Варненския окръжен съд в частта му за разноските, които И. В. И. е осъден да заплати на В. В. М. и Д. В. П., двете от [населено място],[жк], [жилищен адрес] като ги намалява от 1 207.36 лв. на 364.27 лв. /триста шестдесет и четири лева и 27 ст./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: