3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 06.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 570 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от П. А. М. частна касационна жалба срещу определение № 2834, постановено на 17. 11. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав по ч.т.д. № 4218 по описа на съда за 2014 г., с което е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционно такова, постановено от Софийски градски съд, с което е прекратено производството, образувано по искова молба на частния жалбоподател, поради недопустимост.
В частната жалба и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и основания за допускане на касационно обжалване на същото. Противната страна не взема становище по жалбата.
Частната касационна жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ, при условията на чл. 280, ал. 1, по препращане от чл. 274, ал. 3 от ГПК на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима.
По въпроса за допускането, в конкретния процесен случай, на касационно обжалване на въззивното определение, съобразно изложените в частната касационна жалба оплаквания за неговата незаконосъобразност и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното:
Съобразно задължителните за съда разрешения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, приложими и за обжалването на определенията, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, доколкото те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретния процесен случай в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа, като допълнително основание за допускането на касационно обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – разрешен от въззивния съд в обжалваното му определение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, така и в касационната жалба обаче, касаторът не формулира конкретен правен въпрос, като основен селекционен критерий за допускане на касационно обжалване, на обжалваното въззивно определение. И това е така не само с оглед липсата на изрично формулирано във въпросителна форма питане досежно прилагането на посочени материалноправни и/или процесуалноправни норми, но и с оглед невъзможността за съда от конкретното съдържание на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, да предефинира под формата на въпрос, иначе ясно изложени, макар и не във въпросителна форма, твърдения относно необходимостта от принос в тълкуването на такива норми, което да осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Изложени са твърдения за нарушаване на конкретни права на частния жалбоподател, както и на съдружници в ООД по принцип, без обаче от същите да е възможен извод за формулиране на конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. С оглед изложеното и в конкретния процесен случай съдът намира, че поради неформулирането на релевантен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. – липсата на основния, законоустановен селекционен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, такова не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2834, постановено на 17. 11. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав по ч.т.д. № 4218 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: