4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София,06.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1885 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДК [фирма], [населено място] срещу решение № 764 от 04.04.2017г. по т.д. № 4893/2016г. на САС, 9 състав, с което, след отмяна на решение № 30 от 14.06.2016г. по т.д.н. № 825/2002г. на СГС, VI-3 състав, е възобновено на основание чл.709, ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност спрямо [фирма], открито с решение от 23.10.2002г. и прекратено с решение от 16.12.2003г. по т.д.н. № 825/2002г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав, на основание чл.710 вр. чл.709, ал.1 ТЗ [фирма] е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, постановена е обща възбрана и запор на имуществото на длъжника, прекратени са правомощията на органите на длъжника и длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е извършил анализ на събраните по делото доказателства относно извършените плащания, поведението на длъжника и най-вече отражението и последиците от това негово поведение. Твърди, че извършените плащания са извадени от контекста на останалите доказателства и са разгледани „сами за себе си“, както и че въззивният съд не е обърнал внимание на въпроса за характера на т.нар. „лихва за забава“ и в тази връзка на приложението на нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД. Излага съображения, че нормата на чл.709, ал.1 ТЗ изисква длъжникът да не изпълнява задълженията си по плана въобще, а в конкретния случай е налице, макар и частично, но изпълнение от страна на длъжника и не е налице спиране на изпълнението към датата на постановяване на обжалваното решение. Твърди, че в хода на производството е бил поставен въпросът за актуалността на погасителния план, приет през 2003г., с оглед преценката относно възможностите на длъжника да изпълни реално задълженията си, като сочи, че този план по никакъв начин не държи сметка за настъпилите след 2007г. резки промени в икономическата обстановка в Република България. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Допустимо ли е възобновяване на производството по несъстоятелност по чл.709, ал.1 ТЗ, когато длъжникът е извършвал ежемесечни плащания с намерението да се погаси изцяло задължението и е заплатил по-голяма част от задълженията по приетия оздравителен план и продължава да изпълнява задълженията си? В тази връзка, следва ли поведението на длъжника да бъде счетено за добросъвестно и да му бъде дадена възможност за стабилизиране и окончателно погасяване на задължението?
2. Поведението на длъжника, а именно ежемесечно извършваните от него плащания, с намерение да се погаси изцяло задължението му, следва ли да се съобразява при преценка основателността на предявения иск?
3. След като длъжникът не е спрял плащанията, макар и извършени в по-малък размер от утвърдения погасителен план, следва ли да се счете, че длъжникът изпълнява задължението си, или следва да се обоснове извод за неизпълнение поетото задължение? В тази връзка следва ли да се приеме, че веднъж приет, планът за оздравяване остава непроменен за целия период на действието му, независимо от наличието на обективни обстоятелства, независещи от никоя от страните, но оказващи реално въздействие върху поведението им и възможността да изпълняват поетите задължения?
4. При преценка основателността на предявения иск по чл.709, ал.1 ТЗ, следва ли да се вземе предвид реално променената социално-икономическа обстановка в страната, в сравнение с обстановката към момента на приемане на плана за оздравяване, извършените от същия плащания, както и намерението му да погаси изцяло задължението си?
Ответникът Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба. Излага възражение за липса на основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като сочи, че с разпоредбата на чл.709, ал.1 ТЗ са предвидени ясни и недвусмислени условия за възобновяване на производството по несъстоятелност. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да възобнови на основание чл.709, ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност спрямо длъжника – настоящ касатор, е обсъдил утвърдения план за оздравяване, представените писмени доказателства и заключенията на назначените счетоводни експертизи. Приел е, че съгласно оздравителния план са били преобразувани частни държавни вземания в размер на 1 818 781,70 лева /без лихви/, представляващи 99,66% от общия размер на преобразуваните с плана вземания. Обсъдил е извършваните плащания и е приел, че към 22.02.2016г. размерът на неплатените изискуеми вземания, с отчитане на вноските с новонастъпил падеж и междувременно извършените от длъжника плащания, е бил 831 393,50 лева главници и 0.23 лева, както и че в периода от м. февруари до м. декември 2016г. длъжникът допълнително е заплатил общо сумата 20 600 лева. Въззивният съд е приел, че тези обстоятелства са достатъчни да обосноват категоричния извод, че съществува системно неизпълнение от страна на длъжника на поетите с плана задължения, поради което е налице предвиденото в чл.709, ал.1 ТЗ основание за възобновяване на производството. Посочил е, че извършваните от длъжника плащания не обосновават обратния извод, тъй като независимо от тях, неизпълнената част от задълженията по вноските с настъпили падежи остава значителна. Счел е, че нямат значение поддържаните доводи за причините за неизпълнението /липса на парични средства поради влошеното общо състояние на икономиката за периода/, демонстрираното желание за погасяване и възможността /повече или по-малко реална/ за стабилизиране на предприятието, тъй като същите не са предвидени в чл.709, ал.1 ТЗ като обстоятелства, които да подлежат на съобразяване при преценката за наличието на неизпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора въпроси са обсъждани от въззивния съд с оглед наведените в производството доводи и обстоятелствата относно причините за неизпълнението на длъжника и намерението му да изпълни задълженията си са счетени за неотносими за изхода на делото. Тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради липса на соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посоченото основание предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалваното решение правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбата на чл.709, ал.1 ТЗ, във връзка с която са поставени въпросите, е ясна и пълна и не създава трудности при прилагането й от съдилищата. Тя по ясен начин предвижда като предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност неизпълнението на задълженията на длъжника по плана за оздравяване или по чл.700а, ал.5,6,7 и 8 ТЗ, като причините за това неизпълнение или намерението на длъжника да изпълни са извън очертания в нормата фактически състав. Не е налице и съдебна практика, която да е неправилна и да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 764 от 04.04.2017г. по т.д. № 4893/2016г. на САС, 9 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.11, адв. П. Р. да заплати на Национална агенция за приходите, [населено място], [улица] сумата 100 лева /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: