О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 06.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1083 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. Л. Недкова, [населено място], против решение № 2390 от 03.12.2015г., постановено по в.гр.д. № 1744 по описа за 2015г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение от 16.01.2015г. по гр.д. № 14106/2013г. на Софийски градски съд, са обявени за недействителни спрямо Държавата, действаща чрез публичен изпълнител на ТД на НАП – Велико Търново, следните сделки: /1/ на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК договор за продажба на недвижим имот, сключен на 23.01.2012г. с нотариален акт № 3, том І, рег. № 894, дело № 1 на нотариус М. Ш., по силата на който [фирма], с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Л. В. Н., е продало на М. Л. Недкова, с ЕГН [ЕГН], описаните пет броя земеделски имота /ниви/, /2/ на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК договор за продажба, сключен на 9.02.2012г. с нотариален акт, съставен от нотариус М. Ш., с който [фирма], представлявано от управителя Л. Н., е продал на М. Недкова, дъщеря на управителя на дружеството-продавач, поземлен имот с площ от 3 302 кв.м., находящ се в [населено място], община „Надежда”, местност „Л.”, с предназначение на имота – жилищна територия.
Жалбоподателят намира въззивното решение за неправилно и постановено в противоречие със задължителната практиката на съдилищата. Счита за грешен изводът на съда за значително разминаване между даденото и полученото, съгласно договора за продажба, който необосновано е приел, че действителната стойност на имота съответства на данъчната му оценка. Твърди, че с решението си САС санира по недопустим начин пропускът на ищеца в хода на делото да поиска назначаване на съдебно – икономическа експертиза, която да установи действителната стойност на продавания имот. Сочи, че данъчната оценка служи единствено и само за целите, посочени в чл.3, ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ. Излага съображения, че не може да се приеме свързаност между продавача и купувача.
Ответникът по жалбата, ТД на НАП – Велико Търново, в писмен отговор изразява становище за липса на основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Ответникът по жалбата, Р. И. Т., в качеството си синдик на [фирма] /н/ и съищец по чл.649, ал.3 ТЗ, не представя отговор.
Ответникът по жалбата, [фирма] /н/, не депозира отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима само по отношение на иска по чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК за обявяване на недействителността на договор за продажба, сключен на 9.02.2012г. с нотариален акт, съставен от нотариус М. Ш., с който [фирма], представлявано от управителя Л. Н., е продал на М. Недкова, дъщеря на управителя на дружеството-продавач, поземлен имот с площ от 3 302 кв.м., находящ се в [населено място], община „Надежда”, местност „Л.”, с предназначение на имота – жилищна територия, тъй като жалбата подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /при данъчна оценка на имота е 92 786,20 лева.
Касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК е процесуално недопустима по обективно съединения иск за обявяване за недействителен по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 23.01.2012г. с нотариален акт № 3, том І, рег. № 894, дело № 1 на нотариус М. Ш., по силата на който [фирма], е продало на М. Л. Недкова, пет броя земеделски имота /ниви/, тъй като цената на иска е под 20 000 лева. Искът е за обявяване за относително недействителна спрямо държавата на сделка, имаща за предмет недвижими имоти, поради което съгласно чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК, цената на иска се определя от данъчната оценка на имотите и възлиза на общо 886.20 лева /стр.158 от първоинстанционното дело/. Търговският характер на делото произтича от търговското качество на продавача по договора за продажба, обяваването на относителната недействителност на който е предмет на предявения конститутивен иск. Дори обаче да се приеме, че делото е гражданско, решението по този иск отново не попада в обхвана на касационното обжалване, тъй като цената на иска е и под 5000 лева. С оглед изложеното, в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
По делото е установено въз основа на справки – декларации по ЗДДС, подадени от дружеството – ответник и справка за задълженията на дружеството за периода от 01.01.2008г. – 31.12.2012г., че към края на 2012г. публичните задължения на [фирма], възникнали от 2008г., възлизат на 1 370 014,24 лева, върху които е начислена лихва в размер на 376 077,22 лева. С решение от 21.12.2013г. е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.12.2012г. и е открито производство по несъстоятелност. С решение от 13.11.2014г. дружеството е обявено в несъстоятелност и е започнало осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността. Във въззивното производство на основание чл.649, ал.3 ТЗ, като съищец е конституиран синдикът на ответното дружество. С нотариален акт от 23.01.2012г., съставен от нотариус М. Ш., ответникът [фирма], представлявано от управителя Л. Н., е продал на М. Недкова пет неурегулирани поземлени имота /ниви/, находящи се в [населено място], община „Надежда” за общата сума 911 лева. Данъчната оценка на петте имота, както е посочено в нотариалния акт, възлиза на общо 911 лева. С нотариален акт от 9.02.2012г., съставен от нотариус М. Ш., ответникът [фирма], представлявано от управителя Л. Н., е продал на М. Недкова поземлен имот с площ от 3 302 кв.м., находящ се в [населено място], община „Надежда”, местност „Л.”, с предназначение на имота – жилищна територия. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена на имота е 9 500 лева, а данъчната му оценка – 51 305,20 лева. От представените извадки от регистъра на населението е констатирано, че ответницата М. Недкова е дъщеря на управителя на дружеството ответник – Л. Н.. При предявени искове по чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ДОПК, решаващият състав на апелативния съд е заключил, че са налице предпоставките на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК по отношение на петте земеделски имота, тъй като след излизането на недвижимите имоти от патримониума на длъжника по публичното вземане се затруднява удовлетворяването на кредитора и страна по договорите е свързано с длъжника лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК, доколкото купувачът е дъщеря на управителя на дружеството длъжник. Въззивният съд е достигнал до извода, че са налице предпоставките на чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК по отношение на договора за продажба на имота с предназначение „жилищна територия”, тъй като несъответствието между стойност и продажна цена е видно и от отразеното в самия нотариален акт – продажната цена на имота е 9 500 лева, а данъчна оценка – 51 305,20 лева.
В изложението касаторът поставя следните въпроси, като обусловили изхода на конкретния правен спор и формирали правораздавателната му воля: „ /1/ Следва ли размерът на действителната стойност на имуществените права, извън посочената в данъчната оценка стойност и извън посочената в договора за отчуждаване цена, да бъде доказан чрез допустимите по ГПК правни способи, при които се използват експертни знания на трети лица?; /2/ Как се разпределя доказателствената тежест при твърдения от страна на ищеца за действителна стойност на имуществените права, надвишаваща значително полученото при отчуждаване?; /3/ Приложима ли е хипотезата на §1, т.3 от ДР на ДОПК в случаите, в които сделката е осъществена между дружество и лице, което е роднина по права линия на собственик на дяловете и/или управител на дружеството?; /4/ Следва ли да бъде доказана вредата – по основание и по размер, за публичния взискател, в случаите на позоваване на хипотезата на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвид следното:
Последните два въпроса като относими единствено към фактическия състав на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като решението в тази част не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Вторият въпрос за разпределението на доказателствената тежест не може да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като въззивната инстанция е приела в съответствие с практиката на ВКС, че тежестта на доказване на обстоятелството, че действителна стойност на имуществените права, надвишаваща значително полученото при отчуждаване, се носи именно от ищеца. Резултатът по делото в случая е обусловен не от неправилно разпределение на тежестта на доказване, а от извършената преценка на доказателствения материал, въз основа на която решаващият състав на апелативния съд е счел за установен факта, че даденото значително надхвърля по стойност полученото по договора за продажба на имота с предназначение „жилищна територия”.
Относно първия формулиран въпрос, касаторът поддържа, че същият е разрешен в противоречие с решение № 131 / 04.05.2012г. по гр.д. № 755/ 2011г. на IV ГО на ВКС. В посоченото решение ВКС се е произнесъл по въпроса, че в производството по предявените по чл.28 ЗОПДИППД съдът следва да допуска и събира допустими доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата, от които ответникът по иска твърди, че са направени дарения в негова полза на имущества, които са предмет на спора или чрез които са придоби имущества, предмет на спора. Въпросът, по който е формирана релевираната практика по чл.290 ГПК, обаче не е относим към предмета на настоящия спор за приложението на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, нито се покрива с въпрос №1 от изложението към касационната жалба, поради което не се доказва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се има предвид, че въззивната инстанция не е отрекла възможността за ангажиране и на други доказателства при установяване на състава на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, като е приела за доказан иска въз основа на драстичната разлика между продажната цена и данъчната оценка на имота /разликата е повече от 5 пъти/, като няма основание да се приеме, че данъчната оценка е недопустим по ГПК правен способ във връзка с доказване на значителна нееквивалентност на насрещни престации, на което твърдение се базира първия въпрос в изложението, поради което то не може да предпостави допускането на касационния контрол.
Водим от горното, Върховният касационен контрол, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от М. Л. Недкова, [населено място], срещу решение № 2390 от 03.12.2015г., постановено по в.гр.д. № 1744 / 2015г. от Апелативен съд – София, в частта, в която след отмяна на решение от 16.01.2015г. по гр.д. № 14106/2013г. на Софийски градски съд, е обявен за недействителен спрямо Държавата, действаща чрез публичен изпълнител на ТД на НАП – Велико Търново, на основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, договор за продажба на недвижим имот, сключен на 23.01.2012г. с нотариален акт № 3, том І, рег. № 894, дело № 1 на нотариус М. Ш., по силата на който [фирма], с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Л. В. Н., е продало на М. Л. Недкова, с ЕГН [ЕГН], описаните в нотариалния акт пет броя земеделски имота /ниви/.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2390 от 03.12.2015г., постановено по в.гр.д. № 1744/2015г. от Апелативен съд – София, в частта, в която след отмяна на решение от 16.01.2015г. по гр.д. № 14106/2013г. на Софийски градски съд, е обявен за недействителен спрямо Държавата, на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК договор за продажба, сключен на 9.02.2012г. с нотариален акт, съставен от нотариус М. Ш., с който [фирма], представлявано от управителя Л. Н., е продал на М. Недкова, поземлен имот с площ от 3 302 кв.м., находящ се в [населено място], община „Надежда”, местност „Л.”, с предназначение на имота – жилищна територия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, с изключение на частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, като в тази част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.