О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 08.11.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2462 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
С определение № 124 от 28.06.2018 г. по настоящото дело ВКС се е произнесъл по допустимостта на подадената от Етажна собственост на комплекс „Х.” – [населено място] частна касационна жалба против определение № 904 от 14.05.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 682/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, ІІ въззивен състав, като е намерил същата за недопустима.
При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответника по частната жалба [фирма] има право да му се присъдят разноски за защитата по делото, но съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното от него (с отговора на частната жалба с вх.№ 8624 от 15.06.2018 г.) искане.
С молба вх.№ 6525 от 05.07.2018 г., подадена по пощата на 04.07.2018 г., [фирма] е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК да му се присъдят разноските по делото съгласно приложен договор за правна помощ (л. 72).
Препис от молбата е връчен на ЕС на к-кс „Х.” – [населено място], представлявана от К. С. чрез процесуален представител адвокат П. Ш. от АК – Б., като е постъпил отговор с вх.№ 6793 от 17.07.2018 г., с който се поддържа, че искането е неоснователно, тъй като не е подкрепено от официални документи, а именно – от адвокатски кочан с изрично посочен номер на договора за правна помощ.
Искането е процесуално допустимо – подадено е в срока по чл. 248 ГПК от легитимирано лице.
Разгледано по същество, искането е основателно. С отговора на частната жалба е представен договор за правна услуга от 08.06.2018 г., видно от който [фирма] е заплатил в брой пълния размер на договореното с адвокат К. възнаграждение в размер на 300 лева за защита срещу подадената от ЕС частна жалба. С оглед изхода на спора и разясненията по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК касаторът следва да понесе отговорността за така направените от [фирма] разноски за защитата в производството по обжалването на въззивното определение. Съгласно задължителната практика по приложението на чл. 78 ГПК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а доказателство за това може да съставлява самият договор за правна помощ, по отношение на който е необходимо и достатъчно да е сключен в писмена форма за доказването му, без да се изисква същият да представлява отрязък от адвокатски кочан с изрично посочен номер на договора.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 124 от 28.06.2018 г., постановено по настоящото дело, като
ОСЪЖДА Етажна собственост на комплекс „Х.” – [населено място], представлявана от К. С., ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] сумата 300 (триста) лева – разноски за защитата по ч.гр.д.№ 2462/2018 г. по описа на ВКС, Второ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: