3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 08.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1094/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. А. , действаща лично за себе си и като пълномощник на М. Д. Х. и Г. Д. Т. против решение № 156/19.04.2010 год. на Окръжен съд[населено място] , с което е оставено в сила решение № 298/12.01.2010 год. постановено по гр.д. № 175/2009 год. на Районен съд гр. ,Б. , с което е отхвърлени предявените от на Ж. Д. А. , М. Д. Х. и Г. Д. Т. като наследници и правоприемници на Д. А. Т. б.ж. на [населено място] против Регионалния център по здравеопазване / Р./,[населено място] искове с пр. осн. чл. 71,ал.1 от Закона за защита от дискриминация / ЗЗДискр./ за осъждане на РЗЦ гр. ,Б. да преустанови нарушението, изразяващо се в неговото бездействие и неоткриване на специализирана Т. за психични заболявания на територията на област Б., да възстанови положението като открие на територията на област Б. специализирана Т. за психични заболявания , както и да заплати на ищците обезщетение за претърпените от тяхната майка Д. А. Т. неимуществени вреди от неоткриването на специализирана Т. на територията на област Б. , в размер на 10 000 лв., заедно със законната лихва , считано от датата на завеждане на делото 29.01.2009 год., до изплащането на сумата. ,
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по см. на чл. 281,т.3 ГПК.
Касаторите молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат уважени.
Ответникът по касация Р. център по здравеопазване ,[населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос, но не и служебно да го формулира, което би нарушило диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните в него.
На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове , ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът излага оплаквания, които могат да се квалифицират като нарушение на материалния закон – противоречие с нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. , както и нарушение на процесуалния закон – специалното правило за разпределение на доказателствената тежест в производството по чл. 71,ал.1 ЗЗДискр. , регламентирано в чл. 9 от ЗЗДискр. Тези оплаквания и доводи обаче не са обобщени като правни въпроси, които са били предмет на разглеждане във въззивното решение и които да са обусловили изхода на делото.
Като допълнителни критерии, обуславящи допустимостта на касационното обжалване, касаторите са посочили тези по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК като са представени копия от решения на различни по степен съдилища. За представените по делото решения по гр.д. № 2751/2006 год. на СРС, гр. д. № 1725/2004 год. на Районен съд[населено място], гр.д. № 2105/2005 год. на Районен съд[населено място], гр.д. №13789/2006 год. на СРС, гр.д. №11 716/2006 год. на СРС , гр.д. № 1064/2008 год. на П. апелативен съд , на които касаторите се позовават за да обосноват критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК липсват данни , че са влезли в сила, поради което същите не могат да се разглеждат като част от съдебната практика и въз основа на тях да се прави извод за наличието на сочения критерий .
Нещо повече върху Р № 1325/01.03.2005 год. по гр.д. № 1725/2004 год. на Районен съд[населено място] има отбелязване, че решението е отменено с решение по гр.д. № 453/2006 год. на ОС,[населено място] № 451/15.06.,
Същевременно представените актове на ВКС постановени при усл. на чл. 218а,ал.1 ГПК / отм./, поради което не представляват задължителна практика не са отнесени към конкретено оплакване или довод който съдът служебно да уточни или конкретизира като правен въпрос и да установи противоречива съдебна практика по него,
По изложените съображения, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. , счита, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, поради което и на осн. чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156/19.04.2010 год. на Окръжен съд[населено място] .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: